За неспециалистите в областта, понятията психотерапия, психолог, психиатър и консултант могат да бъдат объркващи. Затова, винаги е добре да се започне отначало. Психотерапията (и консултирането) използва всички възможни модели за психологическа помощ чрез символни методи (разговори, упражнения), докато психиатрията използва медикаменти, електрошоково лечение, хирургични и други соматични интервенции. Психологията и психиатрията са университетски специалности, попадащи в категорията бакалавър, магистър или доктор. Психотерапевтичното обучение (най-често) не се практикува / преподава в университет, а в определените за това психотерапевтични институти. За да придобиеш титлата психотерапевт ти е необходимо дългогодишно стажуване, но и поне бакалавърска степен в една от следните специалности: медицина, психология, социални дейности, педагогика. Терапевтичното обучение включва теоретична, практическа подготовка и лично преминаване през психотерапия (като клиент). Само така, може да опознаеш целия процес на работата и да я практикуваш.

От друга страна, хората, често, се объркват и смесват термините консултант и терапевт. Дори и близки, между двете практики има някои значими разлики. Консултирането е кратък процес, продължаващ между 1 до максимум 5 сесии. То може да бъде практикувано и след завършване на магистърска степен на образование, или след по-кратко специализирано обучение. При него се търси разрешаването на конкретния проблем, дават се съвети и информация. Консултантът може да бъде сравнен с учител. Психотерапията продължава значително по-дълго във времето и е насочена повече към човека и неговият свят, отколкото към конкретният проблем и неговото разрешаване. Тя търси отговор на въпроса защо човек не се чувства добре и се опитва да му помогне в намирането и приемането на себе си. Психотерапевтът може да бъде сравнен с детектив.

Най-общо казано, всички видове психотерапия представляват методи на учене. Те целят да ни променят в положителна за нас посока. Да ни накарат да мислим различно, да се чувстваме по-комфортно и да реагираме / действаме различно. За да успеем да постигнем желаната промяна, ние трябва да научим други, алтернативни модели на поведение и мислене. Хората учат чрез наблюдение и опит. Различните терапевти използват различни методи, за да повлияят нашето възприятие. Някои се опират на думите и техните символи, а други – използват повече упражнения (тренинги). Основен елемент в терапевтичния процес са и нашите емоции. Психотерапевтите използват различни техники, за да достигнат до нас и да успеят да променят нашето възприятие за проблема, който имаме и света. През първите няколко срещи, а и след това, клиентът и терапевтът формират (би трябвало) връзка на доверие помежду си. Чрез опознаване на проблема, дискусии и /или сблъскване с други подобни проблеми, при други хора, клиентът разбира и приема по-добре себе си. Споделянето, изливането на емоциите и разговорите в безопасната среда на терапевтичния кабинет имат положително въздействие върху нас. В рамките на сесиите, терапевтите, често, провокират различни упражнения, изпробване на нови поведения и мислене.

Както всички знаем, съществуват различни видове психотерапия. Това е така, защото всички ние сме различни и съответно нашето възприятие за света и механизмите на действие и разбиране са различни. Някои хора реагират по-добре на психоанализа, а други възприемат по-добре когнитивно-поведенческата терапия и т.н. От друга страна, има съществена разлика и между терапевтите, практикуващи един вид психотерапия. Не съществува терапевт, който да може еднакво да помогне на всичките си клиенти и ако някой твърди обратното, то той греши. Важно е, както терапевтът, така и клиентът да имат съзнанието за това и да потърсят най-добрия вариант за решаването на проблема, та дори и това да означава намирането на друг специалист или подход.

В съвременната психотерапия съществуват различни практики. Голяма част от тях произлизат от психоанализата на Зигмунд Фройд. По-късно се появява и когнитивната терапия, като силна опозиция на психоанализата, а не са и малко комбинациите между двете. Тези течения, обаче, са в основата на всеки вид психотерапия.

източници:

Corsini, R. J. (2008). Introduction. In R. Corsini & D. Wedding (8th Ed.), Current Psychotherapies (pp. 1-13). Belmont, CA: Thomson Brooks/Cole USA

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130