Себепознание (7 до 12 години)

Морално развитие

Децата постепенно усвояват все по-добър самоконтрол и с помощта на развитието на съвестта те все по-умело се справят в ежедневните ситуации. Появата на съвестта обаче поражда объркване в децата. Тя изисква от детето да наблюдава и определя границите на поведението си, което често наказва децата с чувства на вина, срам и тревожност, когато те нарушат вътрешните си правила. Тези емоции са сравнително нови и непознати за тях и те често ги объркват и смущават. Както при всяко ново явление, е необходимо време, за да може да привикнем към него и да го приемем. Поради това, децата често се съпротивляват срещу този вътрешен контрол.

Спадът на егоцентричното мислене също допринася за появата на моралното развитие. 7 – 8-годишните вече успяват да балансират своя личен интерес със социалните норми и правила. Те вече не мислят само за себе си и осъзнават, че чуждите интереси и желания също трябва да се зачитат. Изграждането на вътрешни ценности, появата на съвест и когнитивното развитие са свързани и до голяма степен зависят от семейните модели на поведение, вниманието, което се обръща на детето и неговото запознаване с проблемите на съвестта, правилата, просоциалното поведение и техните ползи. В училищна възраст, логическото мислене вече е налице и помага на децата по-лесно да разбират правилата и родителските забележки. Например, ако майка каже на 8-годишния си син: "Ти не би искал някой от твоите приятели да вземе колелото ти без да те попита, така че и ти не трябва да го правиш.", момчето ще разбере логиката в тези думи. Родителските забележки обаче трябва да бъдат подкрепени и с подобни действия. Ако липсва резонанс между думите и действията на родителите, децата се объркват. Друг важен източник на изграждане на морални ценности са връстниците и особено тези, които са значими за детето.

Постепенно децата започват да ценят моралната сложност и развиват по-нюансирани мнения относно моралните дилеми. 8 - 10-годишните често взимат предвид, както намеренията, така и последствията за едно действие при изграждането на мнение и оценка в определена ситуация. Идеите за справедливост и правосъдие се променят. По-малките гледат на справедливостта по елементарен начин, всички трябва да получат едно и също. 8 - 9-годишните вече разбират, че заслугите на някой играят голяма роля за това какво и колко ще получи. 10- и 11-годишните поддържат идеята за заслуги, но добавят и идеята за благотворителност, т.е. тези, които са в неравностойно положение заслужават допълнителна подкрепа.

В сравнение с юношите, децата в училищна възраст са склонни да приемат правилата. Те приемат, че ако едно правило съществува, то трябва да има причина за това. Това е много по-различна позиция от тази на юношите, които анализират възрастните и правилата и намират доказателства за несъответствия в тях. Начинът на мислене на децата в средното детство ги прави готови да се учат и могат по-лесно да бъдат навигирани. В този период, често тяхната безусловно приемане на правилата ги прави изключително критични и стриктни, дори и към родителите си. Те са много по-наясно с обществените норми. Имайки предвид тази тенденция, децата в училищна възраст не обичат да се разглеждат като "девиантни." Когато някое дете наруши или игнорира училищните правила, неговите съученици често го заклеймяват и го избягват, тъй като те не искат да бъдат, свързани с извършването на нарушения. Децата с нелекувани ADHD или други поведенчески разстройства често са заклеймявани от връстниците си, които се тревожат да не бъдат свързани с тях, за да избегнат проблеми с учителите и обществените правила.

Себепознание

Себевъзприятието в тази възраст се базира на сравнението с другите. Образът за себе си започва да придобива все по-реалистични форми. Децата стават все по-чувствителни към чуждите мнения и коментари и с натрупването на опит и впечатления те все по-добре опознават и себе си. Развитието на самочувствието е силно свързано с историята на привързаност и отношенията с родителите. Родителите (настойниците), които лесно предоставят подкрепа и одобрение, възпитават деца, които имат положителна самооценка.

Идентификация. Още от самото ни раждане, голяма част от ученето и придобиването на умение се базира на имитацията на чуждите модели на поведение. Така и в средното детство децата често се идентифицират със своите родители, звездите от телевизията или по-големите от тях. Тази идентификация се случва най-често в рамките на собствения пол. В училище например момичетата често се идентифицират със своите учителки, имитирайки техните модели на поведение, дори и начина на говор и походка. По същия начин, едно дете с проблеми на ученето знае, че не може да контролира начина, по който неговия мозък работи. То е наясно с целта (да се прочете един пасаж), както и разбира, че не може да я изпълни. Тъй като то сравнява изпълнението си с това на връстниците си, които четат с лекота, самочувствието му значително намалява. За децата с увреждания, както и за децата с по-слаби способности, социалното сравнение поставя тяхното самочувствие в сериозен риск. В тези случаи е необходимо допълнително внимание и усилия от страна както на детето, така и от възрастните, които са до него.

Мотивация за постигане на постижение и самочувствие. Децата интернализират очаквания за постижения, изградени на базата на идентификации с родителите си (или други близки). От изследванията за това как родителите могат да окажат положително въздействие върху мотивацията на детето си да постига целите си, следните фактори излизат наяве:

- Изградете очакванията си така, че детето да се чувства компетентно в усилията, които полага.

- Създайте близки и поддържащи отношения с детето си, което ще го насърчи да се идентифицира с вас и да следва вашия модел на поведение.

- Поставяйте високо целите на детето си, но се съобразете с неговите възможности и интереси (това, което то може не е еднакво с това, което на вас ви се иска).

- Определете схема на учене/придобиване на умения и различни нива на компетентност в него.

- Предложете одобрение и насърчавайте реалистичната самооценка на детето си.

Тези фактори биха могли да бъдат прилагани, както в изпълнението на домашните за училище и ученето на чужд език, така и в уменията в различни игри (видео или двигателни), които са също така важни за самооценката на детето и неговото място в групата. Историята на натрупаните победи и или загуби играят важна роля за самочувствието. В сравнение с по-малките, децата в училищна възраст са по-склонни да отговорят на загуба с отрицателна оценка за себе си. Отчасти това ново равнище на самостоятелно решение произтича от по-реалистичните им разбирания за загубите и успехите, което непрекъснато се развива чрез сравнението с другите деца. Децата оценяват своята компетентност в отделни области и по-рядко генерализират себе си като успешни или неуспешни. Дете, което знае, че е отличен ученик, може да се оцени като по-малко вещ при създаването на приятели. Така, некомпетентността в една област може успешно да бъде компенсирана с отлични умения в друга. Новите познавателни способности позволяват на децата да разберат предишния си опит по нов начин. Те позволяват на детето да различи миналите и настоящата представи за себе си и да изгради нови такива при настъпване на различни промени.

От друга страна, децата с история на злоупотреба, травма или психическото нарушения, може да възприеме себе си като лишен от компетентност и да вярва, че усилията няма да доведат до успех. Такива деца често имат проблеми в училище. Тяхната демотивация ги тласка назад, потвърждавайки тяхната теория за некомпетентност и поставяйки ги в опасен затворен кръг. Навременната намеса и оказването на подкрепа на такива деца е от съществено значение, както за самите деца, така и за нашето общество.

Пол и усещане за себе си

Въпреки повишената гъвкавост във възприемането на половете през последните години, приятелствата се оформят основно в рамките на собствения пол. На детската площадка например се оформят групи от момчета и такива от момичета, които понякога се смесват и играят заедно, но запазват своето разделение. Момичетата и момчетата имат различни интереси, на които е базирано това разделение. Момичетата играят по-често с кукли, докато момчетата се групират по-често около игра с топка. Това не пречи разбира се понякога да играят заедно. Децата, които предпочитат да играят с противоположния пол е възможно да бъдат заклеймени от връстниците им от същия пол.

Сексуалната ориентация не се появи с яснота до началото на края на юношеската възраст. В периода на пубертета се случват големи хормонални и физически промени, които могат и повлияват значително нашето тяло и съзнание. Преди преминаването на този етап от развитието не бива да се правят заключения за сексуалната ориентация. Хомосексуалистите посочват различни периоди като знакови за отключването на тяхната сексуална ориентация. Често обаче те казват, че са се осъзнали като хомосексуалисти в годините след пубертета. От друга страна, не бива да се забравя, че както биологични, причините за хомосексуалността могат да бъдат и психологически / социални и поставянето на всички в една рамка не би могло да бъде възможно.

Расова и етническа информираност в годините на средно детство

Расовото и етническо самосъзнание се развива все повече в периода на средното детство. Децата разбират, че етническата принадлежност е нещо постоянно и непроменимо. Тези разбирания се дължат и на развитието на когнитивните умения за идентифициране и класифициране на обектите. Расата, етническата принадлежност и пола влияят силно на партньорските отношения. Точно както момчета и момичета формират отделни групи, така и децата в училищна възраст са склонни да избират за приятели връстниците, с които те се идентифицират като тази тенденция се запазва през годините. Въпреки тези тенденции, разбира се, съществуват хиляди примери за приятелства между различните етнически групи. Тук обаче важна роля играе обществото и семейството и в частност техните нагласи към различните етнически групи.