Психологически тестове

Началото на психологическите тестове започва през 1905 година във Франция, когато Алфред Бине и колеги създават теста Бине, за да разпределят адекватно учениците в подходящите за тях класове. Тестът бързо става популярен и след десетина години е успешно използван в Щатите. Малко по-късно психологическите тестове стават широко използвани за военни цели, където е изключително важна възможността за скрийнинг на много хора за кратко време и по възможност едновременно. Постепенно, тестовете се превръщат в неразделна част от всеки един личностен профил, независимо дали за военни, обучителни, бизнес или частни интереси. Тестовете са обективни и точни, за ралика от човека. Това ги прави задължителни и изключително полезни в работата на всеки психолог.


Психологическите тестове трябва да отговаря на определени условия, за да изпълнят своята функция пълноценно. Те трябва да бъдат издържани, с необходимите за това стойности на надеждност и валидност.

Надеждността в тестологията отразява дали това, което се тества е консистентно и точно. За да се провери коефициентът на надеждност се използват няколко метода. Тестът може да се повтори върху същата група хора след определен интервал от време и резултатите да се сравнят. Ако корелацията им е висока (резултатите са близки), то тестът е надежден. Друг метод за проверка на надеждността е разделянето на теста на две части и сравнението на резултатите между участниците от 1-вата и 2-рата част от теста. Ако те корелират, то тестът е консистентен и точен, т.е. има висока надеждност. Подобен метод е и създаването на друг тест, който имитира първия. Резултатите отново се сравняват.

Валидността от друга страна проверява дали тестът измерва това, което твърди, че измерва и с каква точност. Ако тестът измерва интелигентността се проверява дали наистина той измерва тази величина, или например подготовката по история, което е нещо съвсем различно. Съдържанието на теста (неговите въпроси) трябва да представят точно и изцяло измерваната величина. Друг критерий на валидността е способността за предвиждане. Пример за това са тестовете, използвани при назначението на хора. Проверява се дали кандидатите, издържали теста са добри в работата, за която са кандидатствали. Необходима е теоретична обосновка, върху, която да е базиран всеки тест. Това означава, че не е достатъчно да измислим нещо "гениално" и да се опитаме да го адаптираме като въпросник. Трябва зад всеки тест да има проверена и утвърдена теория.

Всеки един тест трябва да бъде и стандартизиран (индивидуалните постижения се съпоставят със средните постижения на достатъчно голяма представителна извадка) и при необходимост променян според изискванията на средата (всеки 10 години). Ако това условие не се спази, неговата валидност няма как да бъде запазена.

Тестове за интелигентност

Специфично за всеки тест за интелигентност е неговата теоретична база, или по-точно, какво се определя като интелигентност и какво се измерва. Най-общо, когато говорим за интелигентност, ние имаме предвид съчетанието от следните качества: придобито знание, което може да се приложи на практика; логическо мислене; способност за ефективно плануване; решаване на проблеми; екзекутивни функции; внимание; интуиция; уместна реч и адаптация / способност за справяне в нови ситуации. Всички тези характеристики формират така нареченото IQ. Тестовете, които твърдят, че го измерват трябва да обхващат поне основните от тези характеристики. IQ тестовете измерват една или повече величини от изброените по-горе. Поради това те често се състоят от различни раздели, които често нямат общо помежду си (математически задачи, интерпретация на картинки, довършване на изречения и др.). Най-популярните сред тестовете за интелигентност са тези на Векслер, Бине и Рейвън. Първите два са класически тестове за интелигентност, измерващи различните величини на интелигентността, докато тестът на Рейвън се състои единствено от матрици, проверяващи способността за решаване на проблеми и логическото мислене. Рейвън тестът отнема значително по-малко време и въпреки, че не покрива всички отделни нива на понятието интелигентност е изключително полезен и информативен, особено в съчетание с други тестове.
Доверявайте се само на опитни психолози и специалисти и не приемайте, че всеки тест, който твърди, че измерва вашето IQ наистина го прави.

Личностови въпросници

Тези тестове целят да съберат повече обективна информация за темпераментът и личността на изследваното лице. Най-често личностовите въпросници изследват следните характеристики - екстравертност/инторвертност (или това колко сме отворени към околните и социалните контакти), невротизъм (или нивата на тревожност), психотизъм (странност, склонност към психотични разстройства), скала на лъжа (социална желателност и искреността към към теста), нивата ни на депресивност. Резултатите от тези тестове са изключително важни в работата на психолозите, защото те дават обективна оценка за това как човекът, направил теста възприема себе си и света. Изследвания в областта доказват, че тестовете са значително по-точни от мнението на психолозите, които не са използвали тестове. Те са задължителен инструмент при изготвянето на психологичен профил. Най-популярните и широко използвани тестове са Айзенк, Гийсън, MMPI и въпросникът на Бек за депресия. Тези тестове би следвало да се прилагат и интерепретират от специалисти и след проведено интервю. Тестовете са само едно от средствата, с които всеки психолог задължително трябва да работи.

Проективни тестове

Тези тестове са изключително интересни, но и доказано неточни. Те включват известните тестове на ТАТ и Роршах, които представляват петна и картинки, които следва да бъдат интерпретирани. Често психолозите използват и рисунки, които пациентите/клиентите рисуват сами. Интерпретациите обаче са доказано неточни и психологическото мнение не бива да се базира на резултатите от тези тестове. Въпреки, че те са интересни и провокират въображението, както на изследващия, така и на изследвания, те би трябвало да се използват само като допълнение към интервюто и останалите тестове и никога самостоятелно. Ако някой ви направи психологически портрет базиран на рисунка, то това е сигурен белег за непрофесионализъм и не трябва да се доверявате на получените заключения.


източници:

Cohen, R. J. & Swerdlik, M. E. (2010). Psychological Testing and Assessment. In R. Cohen & M. Swerdlik (7th Ed.), Psychological Testing and Assessment (pp. 1-34). McGraw Hill, International Edition

За всеки родител

Интелект

Ако за момент си зададем въпроса „Какво е интелигентност?“, едва ли ще можем да дадем ясен отговор, а дори и да успеем, той едва ли ще бъде идентичен с този на някой друг човек.

Разстройства на развитието

Разстройствата на детското развитие включват всички психически и физически нарушения, които водят до забавяне или затруднения в развитието на децата.