Психоанализа

Като най-старата представителка на психотерапиите, психоанализата има много разновидности. Първите, изменили на класическата психоанализа, са самите ученици на Фройд. По-късно, през годините на развитие на психологията и психоанализата, последователите на психоанализата я променят и създават други нейни разновидности. Едни от най-добре познатите сред тях са Адлеровата психотерапия, психоанализата на Юнг, его психологията, детската психология на Мелани Клайн, методите на Анна Фройд и други. В основата на всяка психоанализа, обаче, стои разделението между съзнаваните и несъзнаваните мисловни процеси, защитните механизми, преноса и контрапреноса и опита, който сме натрупали в детството си.

Според Зигмунд Фройд, нашето съзнание се състои от три съставни части. Първата представлява нашето несъзнавано, или така нареченият ид. В него се крият нашите нагони и удоволствията, към които се стремим. Втората част от нашето съзнание е предсъзнаваното, или нашето супер его. То представлява връзката между нагоните, стремежа към удоволствия и заобикалящия ни свят. То се развива чрез взаимоотношенията ни с околните и е отражение на нашата реалност. Последната част от нашето съзнание представлява съзнаваното, или нашето его. То се развива най-късно и е отражение на идеалите, към които се стремим и нашите морални ценности.


Нагоните съществуват още от самото ни раждане, докато егото и супер егото се формират по-късно, чрез контакта ни с близките и околните и опита, който сме натрупали. Предсъзнаваното, или нашето его, има функцията да предпазва нашето съзнание от нахлуването на нагоните и несъзнаваните мисли в него. Това предпазване се осъществява чрез защитните механизми, които всеки от нас използва, за да потисне нежеланите мисли и тревоги. Ние си служим с голям набор от такива механизми, но основните от тях са изтласкването, отричането и проекцията. Изтласкването представлява пълното отхвърляне и забравяне на нежеланите мисли, предизвикващи вътрешни конфликти. Те се изхвърлят от съзнанието и не се допускат до него. Отричането се изразява в пълното неприемане на вътрешните конфликти и водят до погрешното им, изкривено интерпретиране. Проекцията, от своя страна, представлява приписването на нежеланите, неприемливи за личността вътрешни импулси на другите хора.

Друг съществен елемент в психоанализата е опитът, натрупан в ранното детство. Привързаността, която сме успели или не да изградим с околните, отношенията, които сме имали с тях и евентуалните травми или значими събития, които са ни се случили. Разбира се, най-важни са отношенията ни с родителите ни и качеството на привързаност, което сме успели да постигнем с тях. Тези обстоятелства директно повлияват изграждането на нашето его и супер его и имат значение за развитието ни като зрели индивиди, изграждането на начина ни на мислене, животът, който водим, начина, по който реагираме и разсъждаваме.

В процеса на психоаналитична психотерапия се използва познанието от всички тези елементи, за да се достигне до същината на проблема. Характерни средства в психоанализата са преноса, или пренасянето на емоции и чувства от клиента върху терапевта и контрапреноса, или реакцията на терапевта към тези чувства и емоции. Усетът за нивото на отношенията "терапевт - пациент" и качеството на тяхната връзка играят важна роля в терапията. Съзнанието и разпознаването на тези детайли са в основата на един успешен терапевтичен процес.


„Кажи за какво си мислиш“ е типичното начало на сесия. Психоаналитикът изслушва всяка мисъл и не се опитва да промени посоката на разговора. Така информацията е най-истинска и близка до проблема и клиентът има възможност да чуе сам себе си. Терапевтът се включва с интерпретации на чутото, целящи да изяснят и посочат проблема.

В класическия си вариант, психоанализата може да протече в рамките на няколко години. В наши дни, обаче, тя съществува в много по-кратки и динамични форми. Структурата на терапията зависи, както от конкретното течение, от което психоаналитикът е повлиян / обучен, така и от неговото лично виждане и усещане. Тези детайли би трябвало да се изяснят по време на първата среща на клиента с терапевта, за да започне тяхната връзка с ясни и договорени отношения.


източници:

Luborsky, E. B. et al. (2008). Psychoanalysis. In R. Corsini & D. Wedding (8th Ed.), Current Psychotherapies (pp. 15-60). Belmont, CA: Thomson Brooks/Cole USA

За всеки родител

Развитие до 2 години

Емоциите са двигателят, чрез който децата изпълняват своите цели и основното им средство за комуникация. Новородените показват общи модели на раздразнение и вълнение. Едва по-късно през първата година се развиват емоционалните изрази като радост, изненада, тъга, отвращение, гняв и страх.

Социално развитие - Ериксон

Неблагоприятното излизане от една възраст оставя следи и възпрепятства преодоляването на всяка следваща стъпка в нашия живот.