Генно модифицираните храни (или ГМ храните) са храни, получени от генетично модифицирани организми. Генетично модифицираните организми (ГМО) са организми, претърпели конкретни промени в тяхната ДНК структура чрез техники на генетично инженерство (добавяне, премахване или промени на гени). ГМ храните са допуснати до пазара за първи път в началото на 1990 година. Обикновено, те са продукти от генно модифицирани растения: соя, царевица, канола (рапица) и памук. Генното инженерство не подминава и животните, въпреки твърденията, че те все още не са достигнали до потребителите. През 2006г. учените са проектирали прасе, отделящо омега-3 мастни киселини. Изследователите са разработили и генетично модифицирана порода прасета, която е в състояние да поеме фосфора от храната по-ефективно и в следствие на това съдържанието на фосфор в торта се намалява до 60%.

Критиците имат възражения относно ГМ храните по няколко причини. Основен проблем са мерките за безопасност. Все още никой не може да каже категорично какви са и ще бъдат последствията върху природата и хората от използването и разпространението на ГМО. Критиците се опасяват, че огромното количество на ГМО ще доведе до редица екологични проблеми. Не малко въпроси възникват и по икономическите въпроси, свързани с ГМО. Тези организми и тяхното получаване са обект на правото на интелектуална собственост.

В периода между 1997 и 2009 г. обработваната с ГМО земна площ нараства от 17 000 кв. км до 1,34 милиона кв. км. Въпреки че повечето ГМ култури се отглеждат в САЩ, през последните години се наблюдава бързо нарастване на засятата с ГМО площ в развиващите се страни. Така например, в Бразилия достигат до 214 000 кв. км през 2009 г. в сравнение с 158 000 кв. км през 2008 година. Налице е, също така, бързо и непрекъснато разширяване на памуковите ГМ сортове в Индия. През 2009 г. страните, произвеждащи 95% от ГМ културите в света са САЩ (46%), Бразилия (16%), Аржентина (15%), Индия (6%), Канада (6%), Китай (3% ), Парагвай (2%) и Южна Африка (2%). Изследванията показват, че 75% от всички преработени храни в САЩ съдържа ГМ съставки. Отново в САЩ (2009 - 2010 г.), 93% от засадената със соя площ, 93% с памук, 86% с царевица и 95% със захарно цвекло, представляват генетично модифицирани сортове.

Съединените щати и Канада не изискват етикетиране на генетично модифицирани храни. Въпреки това, в други региони като Европейския съюз, Япония, Малайзия и Австралия, правителствата изискват етикетирането, така че потребителите могат да направят избор между храните. Това изисква система за етикетиране, както и надеждно отделяне на ГМ от не-ГМ храните в производството и по цялата верига на преработка. Тестването за ГМО в храните и фуражите се извършва рутинно с помощта молекулярни техники.

През март 2011 г. коалицията на семейните земеделски производители, потребителите и други критици на корпоративното земеделие провежда среща в знак на протест. Те виждат като несправедливо консолидирането на храните от няколко компании. Те твърдят, че световният биотехнологичен лидер на семена Monsanto контролира американските търговци и пазара на семена, използвайки некоректни, а в някои случаи и незаконни практики. Те твърдят, че Monsanto, които произвеждат и държат лицензите и пазарите на ГМ царевица, соя и други култури, манипулират пазара чрез изкупуването на независими / малки компании за семена, патентоват семената, а след това манипулират цените. Така те се превръщат в единствен производител, който определя цените и предлага само ГМ култури. Протестиращите се надяват да възстановят правата на земеделските производители, да успеят да спасят семената от събраната реколта и да ги засадят отново.

Различни проучвания показват, че използването на ГМ култури не води обезателно до по-голям добив. Изследванията дори сочат липса на растеж в добива. Оксфордският икономист Пол Колир казва: "Намаляването на генетичната модификация прави един сложен въпрос още по-сложни. Генетичната модификация предлага, както по-бързо адаптиране на културите, така и биологичен, а не химически, подход за добив". Проблемът идва от факта, че в царевицата например са директно имплантирани пестициди. Т.е. не просто културите се третират с пестициди, но и самите те ги съдържат в себе си. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми на обществено ниво, имайки предвид, че голяма част от продуктите (хляб, зърнени закуски, бисквити...) се прави от точно тази царевица (основно в Америка). Тя също така се използва и за храна на животните и така разпространението и количеството на пестициди в храните става безкрайно. Ако генната модификация на храните се използваше само за подобряване на вкуса и качествата и имаше ясен контрол и знание върху ефектите от тези промени в структурата на ДНК на растенията, то най-вероятно би било много полезно. Това не е факт. Така или иначе, ГМО са навлезли толкова дълбоко в природата, че трудно ще могат да бъдат овладени. Би било добре, ако бъдат добре контролирани, защото неяснотите относно ефектите и евентуалните проблеми са огромни. Реално, никой не заявява категорично до какво всъщност ГМ културите могат да доведат. Малкото направени изследвания не показват негативни ефекти върху човешкото и животинското тяло при приемането на ГМ храни. Те не показват необходимия брой изследвани лица и животни, за да може да бъде направено адекватно заключение.

Основен въпрос е дали генното модифициране може да реши проблема с глада по света и дали това ще бъде оптималното решение за този проблем. Някои учени твърдят, че с цел да се отговори на търсенето на храни в развиващите се страни, е необходима втора революция с увеличаване на производството на ГМО. Други смятат, че хранителните ресурси в света са повече от достатъчни, а кризата е причинена от проблемите в тяхното разпределение и водената политика, а не в самото производство. Някои критици и природозащитници променят възгледите си и застават зад тезата, че увеличаване на ГМ добивите е необходимо. Трети посочват пренаселването на земята като основен проблем. Населението на земята се увеличава непрекъснато, което несъмнено увеличава потреблението.

източници:

Wikipedia, Genetically modified food

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130