Спонтанният аборт представлява внезапната загуба на плода преди 20-тата седмица от бременността. Абортите след това се наричат преждевременно раждане.
В терминологията на абортите се срещат още няколко термина, дефиниращи конкретните събития около случилото се:
- пълен аборт: когато всички продукти на бременността са изведени от тялото;
- непълен аборт: само част от продуктите на бременността са изведени от тялото;
- неизбежен аборт: симптомите не могат да бъдат спрени и спонтанният аборт е неизбежен;
- инфекциозен (септичен) аборт: лигавицата на матката, матката и останалите полови органи са инфектирани;
- пропуснат аборт: бременността е загубена, но продуктите на бременността са останали в тялото
Повечето спонтанни аборти са причинени от хромозомни проблеми, които не позволяват на плода да се развие (неправилно делене на клетките например). Обикновено, тези проблеми не са свързани с генетични проблеми при майката и бащата.
Изчисленията показват, че средно половината (от 50 до 70%) от оплодените яйца се загубват още преди жената да разбере, че е бременна или до седмица след това. Сред жените, които вече знаят, че са бременни, процентът на спонтанните аборти е около 20, като повечето от тях настъпват в първите 7 седмици от бременността. След като пулсът на бебето е налице, броят на спонтанните аборти рязко намалява. Жените, имали предишни спонтанни аборти, заедно с по-възрастните жени (над 30-годишна възраст, като шансът нараства заедно с годините) са изложени на по-голям риск.
Други възможни и най-чести причини за спонтанен аборт са: злоупотреба с алкохол и / или медикаменти, излагане на средови токсини, хормонални проблеми, наднормено тегло, проблеми с репродуктивните органи на майката, проблеми с имунната система, тютюнопушене, сериозни хронични заболявания на майката (диабет).
Възможните симптоми за спонтанен аборт включват:
- болка ниско в корема и/или гърба - тъпа, остра болка или спазми;
- съсирек или подобен материал, преминаващ през влагалището;
- вагинално течение, с или без коремни спазми.
Наличието на тези симптоми не означава обезателно, че е налице спонтанен аборт, но са причина да се свържете с вашия лекар.
По време на гинекологичните прегледи лекарите проверяват за евентуално разширение или възпаление на шийката на матката, както и провеждат ултразвук за проверка на пулса, развитието на плода и количеството на кръвотечението (ако има такова). Резултатите от следните тестове са също необходими: кръвна група (Ако майката има отрицателна кръвна група, може да се наложи лечение с Rh имуноглобилин, поради евентуалната възможност майката да произвежда антитела срещу плода, в случаите, когато плодът е с положителна кръвна група. Ако майката има положителен резус-фактор няма опасност за бебето, независимо от кръвната му група.); пълна кръвна картина (при кръвозагуба и други евентуални притеснения); тестове за потвърждаване на бременността; тестове за установяване на евентуални инфекции.
При наличието на спонтанен аборт, тъканите, преминаващи през влагалището, трябва да се изследват, за да се установи техният произход. Важно е да се разбере дали всички продукти на бременността са отстранени. Ако всички тъкани не излязат естествено от тялото, жената трябва да се наблюдава редовно в продължение на 2 седмици, за да се приложи, при необходимост, оперативна или медикаментозна намеса. След лечението и пълното премахване на продуктите на бременността, менструалният цикъл обикновено се появява между 4-тата и 6-тата седмица след това. Всяко следващо вагинално кървене се следи внимателно. Повторното забременяване може да се случи веднага, но се препоръчва жената да изкача поне 2 нормални менструални цикъла, преди да забременее отново.
Инфекциозният аборт може да настъпи, когато продуктите от бременността не се премахнат напълно. Симптомите включват висока температура, спазми, кървене с неприятна миризма. Такова състояние изисква незабавна медицинска намеса, поради възможни усложнения.
Въпреки разочарованието и тъгата от случилото се, усложненията при пълен аборт са редки.
При загуба на плода след 20-тата седмица лечението е различно. Тези случаи влизат в категорията преждевременно раждане и намесата на лекар е належаща и спешна.
При наличие на кръвотечение с или без спазми и/или изтичането на тъкани от влагалището, потърсете вашия доктор.
Навременните и редовни посещения при лекар са най-добрата превенция за спонтанен аборт. В много от случаите могат да бъдат взети мерки за предотвратяването на загубата на плода. Избягването на рисково поведение - употреба на алкохол, медикаменти, тютюнопушене, излагане на рентген и други, намаляват шансовете за възникване на спонтанен аборт.
Katz VL. Spontaneous and recurrent abortion: etiology, diagnosis, treatment. In: Katz VL, Lentz GM, Lobo RA, Gershenson DM, eds. Comprehensive Gynecology. 6th ed. Philadelphia, PA: Elsevier Mosby; 2012:chap 16
Simpson JL, Jauniaux ERM. Pregnancy loss. In: Gabbe SG, Niebyl JR, Simpson JL, eds. Obstetrics: Normal and Problem Pregnancies. 6th ed. Philadelphia, PA: Elsevier Saunders; 2012:chap 26.
Фолиевата киселина е изключително важна през бременността, тъй като може да предотврати дефекти на невралната тръба. Препоръчителната дневна доза е 400 микрограма, докато се опитвате да забременеете и поне до 12-тата седмица от бременността. Ако не сте взимали фолиева киселина преди да забременеете, започнете при първа възможност. Зелените листни зеленчуци и кафявият ориз са естествени източници на фолиева киселина.
Повече от половината бременни жени имат сутрешно гадене, което може да бъде придружено с повръщане. То е резултат от повишените хормони. Лекарите смятат, че сутрешното гадене е добър знак, защото означава, че плацентата се развива добре. Гаденето и повръщането са едни от първите признаци на бременността и обикновено започват около 5-та - 6-та седмица.
В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.