Течението бихевиоризъм нашумява през 50-те години на миналия век. То се основава на принципите на класическото и оперантното обуславяне и може да се представи като опозиция на психоанализата. Според него, ученето и нашият опит са определящи за нашето поведение. В основите на тази теория лежат и принципите, формиращи поведенческата терапия.

Като всяка друго течение, поведенческата терапия има своите разновидности. При нея разнообразието идва от количеството на използваните когнитивни концепции и процедури. Основните виждания, или концепции, в поведенческата терапия се базират на 3 основни теории.

Най-радикалната поведенческа теория (Applied Behavior Analysis) е изцяло основана на оперантното обуславяне и на идеята, че поведението е функция на неговите последствия. Тя се занимава изключително с поведението, което може да се наблюдава и борави с методи, като награди, наказания и контрол върху представените стимули. Според терапиите, опиращи се на тази теория, когнитивните процеси са лични и скрити за човек. Те няма как да бъдат наблюдавани и тяхното използване се счита за неуместно и ненаучно. Може би най-нагледният пример за този вид метод е възпитанието на малките деца. Тяхното поведение най-често се провокира, или стимулира, чрез наградите и наказанията, което цели да редуцира "лошите" прояви и да стимулира "добрите".

Необихевиористичната теория, друга разновидност на бихевиоризма, се основава на класическото обуславяне (Иван Павлов), или, казано с други думи, на модела стимул - реакция. Терапията, в този случай, е фокусирана основно върху асоциациите, които човек създава, от представените му стимули и от реакцията към тях. Фобиите и тревожните разстройства са от особен интерес за този вид терапия, при които тя показва добри резултати. Пример за това е, когато на човек с фобия от паяци постепенно се представят различни стимули свързани с паяците (картинка на паяк в природата -> картинка на паяк върху рамото на човек -> жив паяк в клетка и т.н.). Тази процедура се случва бавно и постепенно, в спокойна атмосфера, за да може човекът да асоциира паяка, или да го приеме, за нещо, което не носи негативни последствия.

Третото течение в поведенческата терапия се опира най-много на когнитивните процеси. То е основано на социално-когнитивната теория на Бандура, която гласи, че поведението е базирано на 3 отделни, но взаимодействащи си системи: 1) външните стимули и събития; 2) реакциите и подкрепата, която получаваме от средата и близките ни; и 3) нашите вътрешни когнитивни процеси (интерпретациите на събитията, случващи се около нас). Този подход използва едновременно поведенчески (класическо и оперантно обуславяне) и когнитивни (личните интерпретации на събитията) методи в терапията. На това ниво на поведенческата терапия, когнитивният и поведенческият подход се сливат.

Това, което обединява различните видове поведенческа и когнитивна терапия са няколко принципа. Те представят психологически модел на човешкото поведение, който се различава драстично от този на психоанализата и психодинамичните подходи. Фокусът тук е върху поведението и върху осъзнатите, външни когнитивни процеси (нашите осъзнати интерпретации върху събитията). Те, също така, спазват строго научния подход към терапията и използваните от тях методи, което по-трудно може да се приложи при психодинамичните терапии. Поведенческата терапия, във всички свои разновидности и нива, обръща основно и голямо значение на ученето, приемайки, че нашето поведение е израз на наученото от нас.

Поведенческите терапии продължават да се развиват и множат и до днес. Сред най-популярните от тях са Когнитивно-поведенческата терапия и Mindfullness. Независимо от техния брой и конкретен фокус, обаче, те всички произхождат от трите основни теории (подходи) в поведенческата терапия.

източници:

Wilson, G. T. (2008). Behavior Therapy. In R. Corsini & D. Wedding (8th Ed.), Current Psychotherapies (pp. 223-262). Belmont, CA: Thomson Brooks/Cole USA

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130