Светът на децата е изпълнен със страхове. Истински и въображеми. Всеки от нас се е страхувал в детството си от всевъзможни явления и същества, но малко от нас го помнят. Имайки предвид, че децата не познават толкова добре света, в който живеем, те често не знаят какво да очакват от непознатите обекти и ситуации, което от своя страна предизвиква страх и тревожност. Повечето страхове са нормални, временни и отшумяват с възрастта. Тревожните разстройства обаче са едни от най-често срещаните сред децата, а в по-голямата си част, тревожните разстройства при възрастните са се проявили първо в детството. Това прави взимането на адекватни мерки наложително.

Децата се развиват с различни темпове и е трудно да се сложи ясна граница между нормалните страхове, свързани с развитието и тези, които изискват специално внимание. Новородените имат страх от падане и силни звуци. Страхът от непознати се появява около шестия месец и продължава до 2-рата - 3-тата година. Децата в предучилищна възраст се страхуват, когато са отделени от родителите си, както и от големи животни, тъмни места, маски и свръхестествени същества. По-късно (след 6-тата година) децата могат да изпитват страхове, свързани със смърт/болест в семейството, провал в училище, отвличане и застрашаващи събития като природни бедствия и атентати, за които научават от новините и телевизията. Юношите изпитват социална и сексуална тревожност, както и притеснения относно тяхното и световното бъдеще. Тези страхове се смятат за проблем, само, ако продължават повече от обичайното за възрастта или предизвикват сериозен дискомфорт (пречат на семейната хармония, нормалното развитие на детето и неговото обучение).

Селективен мутизъм

Това наименование разкрива състояние при децата, при което те отказват да говорят в определени ситуации (например в училище или при лекаря). В ситуациите, в които не говорят, те могат да комуникират с жестове. Това състояние е обособено като отделно разстройство, но много специалисти го определят като рядък симптом на социалната фобия.

Генерализирано тревожно разстройство

Това състояние се характеризира с неконтролируем страх, свързан с училище, природни бедствия, социални страхове, болести и др. Децата, имащи това разстройство, страдат от ниско самочувствие, несигурност в собсвените възможности и притеснения за това как ще се представят пред другите. Те се нуждаят от постоянно насърчение и одобрение от страна на възрастните и техните връстници. Тези симптоми често водят до умора, напрежение, главоболия и други физически симптоми.

Социално тревожно разстройство (социална фобия)

Това разстройство се изразява с болезнена срамежливост и прекомерен страх от излагане на непознати ситуации и хора. Децата се страхуват най-често да четат на глас, да започнат разговор и/или да отидат на рожден ден.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Това състояние се състои от натрапчиви и нежелани обсесии (мисли), които предизвикват тревожност и често подтикват появата на повтарящи се действия (компулсии), чиято цел е да неутрализират негативния ефект/влияние на натрапчивите мисли. Често се диагностицира като генерализирано тревожно разстройство, защото страховете (натрапчивите мисли) съвпадат със страховете, характерни за ГТР. Възрастните с ОКР осъзнават, че обсесиите са нерационални, но малките деца не винаги успяват да направят това разграничение.

Паническо разстройство

Това разстройство е съпроводено от извънреден страх и чувство за обреченост, придружени с интензивни физически усещания, като потене, сърцебиене, болка в гърдите, недостиг на въздух, гадене. Повтарянето на паническите атаки води до постоянен страх от тяхна следваща проява, страх от „полудяване“, изгубване на контрол и дори смърт. Чест ефект от тези страхове е агорафобията – избягването на все по-голям брой места и ситуации, в които може да се случи паническа атака.

Сепарационно тревожно разстройство

То изразява страх от отделяне от родителите и/или дома. Това състояние е нормално за по-малките деца, но се определя като разстройство когато продължава в по-късна възраст. Сепарационното тревожно разстройство може да се развие спонтанно или под влияние на стрес (смърт в семейството, силен стрес), както и да е резултат от социална фобия или панически атаки. Децата може да се страхуват да пренущуват в приятели или дори да отидат на рожден ден без родителите си. Възможно е да следват родителите си навсякъде и да искат да спят заедно с тях. При заплаха от раздяла, децата често проявяват физически оплаквания (главоболие). Страховете от раздялата с родителите и дома са свързани с притеснения за инциденти или бедствия, които могат да се случат в периода на раздялата.

Фобии

Фобиите представляват страхове от специфични ситуации или обекти. При малките деца те са нормали и временни. До 10-годишна възраст е нормално различни фобии да се появяват и изчезват. Те изискват лечение само когато продължават дълго време и са нетипични за възрастта. Характерни обекти на фобиите са бури, вода, асансьори, задавяне, кръв, големи животни и насекоми.

Посттравматично-стресово разстройство

Това разстройство се дължи на преживяване или наблюдение на изключително стресиращи, заплашващи живота ситуации, като катастрофи, природни бедствия, физически или сексуални насилия. Наблядават се три вида симптоми. Първият представлява повторното преживяване на събитието – натрапчиви спомени, кошмари, компулсивно изиграване на част от преживяното, страх от излагане на всичко, което би могло да напомни на преживяното. Вторият симптом се дължи на отчаяните опити да се избяга от мислите и чувствата, свързани с преживяното. Това избягване може да достигне големи размери и детето да се отчужди от себе си и околните. Третият симптом се изразява с повишена възбуда – раздразнителност, гневни изблици, безсъние и слаба концентрация.

Медикаментозно лечение при тревожните разстройства

Ползата от медикаментозното лечение при тревожните разстройства е под съмнение. Изключение правят SSRIs (серотонин инхибиторите), които се използват при обсесивно-компулсивните пациенти и някои антидепресанти, при част от тревожните разстройства. Тези медикаменти се използват (понякога) ефективно при възрастни, но някои изследвания показват, че SSRIs увеличават риска от суицидни мисли при децата. С други думи, медикаментите не са препоръчителни при деца с тревожни разстройства. Липсват достатъчно доказателства за тяхната полза.

Причини за детската тревожност

Детската тревожност има както генетични, така и средови основи.

Тревожните разстройсва се наследяват, което е доказано от редица изследвания проследяващи близнаци след осиновяване. Някои деца проявяват характеристики на тревожност още на 4-месечна възраст. Те плачат и се отдръпват в присъствието на непознати, а сърцето им започва да бие усилено, което е свързано с развитието на тревожни разстройства по-късно. Високата активност на амигдалата, неправилната регулация на невротрансмитерите допамин и серотонин, както и високите нива на кортикотропин освобождаващ хормон са установени като биологичната основа на страха.

Средата също оказва влияние върху развитието/потискането на тревожните разстройства. Наличието на силен или постоянен стрес е значителен фактор в развитието на тревожността. Децата трябва да бъдат близо (емоционално и физически) до своите майки, особено през първата година от развитието. Страхът от раздяла е свързан с емоционалната привързаност на децата с родителите. Децата, които имат несигурни отношения и привързаност с майките си са подложени на по-голям риск от развитието на тревожни разстройства.

Според поведенческата перспектива, страхът се дължи на класическото обуславяне. Предмет, човек или ситуация се превръщат в обект на страх, когато се асоциират с негативен стимул (силен шум например) и това усещане от негативния стимул се пренесе върху обекта/ситуацията, с която се свързва. Оперантното обуславяне (ученето чрез награди и наказания) също има доказан ефект върху тревожните разстройства. Например родителите могат да награждават детето си с тяхното внимание основно когато то се страхува. По този начин, те несъзнателно провокират страха у детето си.

Терапия при тревожни разстройства

Диагностицирането на тревожните разстройства е проблематично, защото страхът би могъл да е симптом на състояния като депресия, биполярно разстройство и хиперкинетично разстройство. Родителите, които нямат богат опит и наблюдение, често пропускат важни симптоми, които подсказват за наличието на проблем. Преди поставянето на диагноза е важно да се определи дали детето има причина да се страхува (насилие, преживян силен стрес и т.н.). Терапията при тревожните разстройства при децата се припокрива с тази при възрастните. В повечето случаи се налага включването на родителите, особено при по-малките деца.

Когнитивно-поведенческа терапия

Когнитивно-поведенческата терапия е най-ефективното средство за борба с тревожните разстройства. Типична техника е постепенното излагане на обектите/ситуациите, предизвикващи страх и награждаването при успех и изправяне пред страховете си. Техниките на поведенческата терапия могат да се използват и с най-малките деца като се доближат до обекта на страха и извършват обичайни и приятни за тях дейности, като хранене и / или игра с любима играчка. На по-големите може да бъде показано как да използват техниките на релаксация и да говорят на себе си с цел успокоение. Друга техника е детето да подражава на действията на терапевта и другите деца, които не изпитват неговите страхове. Тези техники могат да се прилагат индивидуално и в групи.

Други терапии

Игрите с кукли, рисунките и играчки могат да помогнат на детето и терапевта да изразят и разпознаят страховете по-ясно. Психодинамичните техники могат да помогнат на по-големите деца да разберат причините за своите страхове. Подкрепата и изслушването трябва да съпътсват всеки един вид терапия.

Включване на семейството

Семейството може да помогне по различни начини. Те трябва да бъдат информирани относно проблема на детето им и как да се отнасят към него. Родителите са задължителен помощник на терапевта. Често, страховете на децата и техните поведенчески проблеми са предизвикани от отношенията в семейството. В тези случаи, участието на всички членове на семейството в терапията е препоръчително.

Децата често израстват тревожните си симптоми, а наличието на силна срамежливост не означава, че те ще развият тревожно разстройство.

източници:

www.health.harvard.edu

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130