Разстройствата на детското развитие включват всички психически и физически нарушения, които са настъпили преди 18-годишна възраст, продължили са във времето, водят до забавяне или затруднения във физическото, когнитивното, социалното, емоционалното или поведенческото развитие на децата и по някакъв начин възпрепятстват самостоятелното им обслужване. Зад тези нарушения могат да седят генетични, биологични или неврологични причини. Примери за разстройства на развитието са: умственото изоставане, разстройствата от аутистичния спектър (первазивни разстройства), разстройствата на ученето и хиперкинетичното разстройство.

Умствено изоставане

Умственото изоставане засяга интелекта и адаптационните функции. При него е от съществено значение времето на неговата поява. На каква възраст са забелязани симптомите и колко тежки са те. Нивото на интелект се определя с тест, който трябва да е приложен от специалист и да е стандартизиран за популацията, в която се използва. Нормалните граници на интелигентност на подрастващите са между 80 и 119 точки. Резултати, които са под 70 точки, могат да са знак за наличието на умствено изоставане. В такива случаи, детето трябва да бъде изследвано по-задълбочено, за да се определи причината за ниския резултат и да се предприемат евентуални мерки.

Умствената изостаналост се разделя на 4 нива, зависещи от степента на засегнатост на детето. Лекото умствено изоставане се приема, когато IQ резултатът на детето лежи между 50 и 69 точки. При него умствената възраст отговаря на тази на 9 до 12-годишните деца. При умерената умствена изостаналост IQ резултатът е от 35 до 49 точки, а умствената възраст отговаря на тази на 6 до 9-годишните деца. Третата е тежката умствена изостаналост, при която IQ резултатът е от 20 до 34 точки, а умствената възраст - от 3 до 6-годишна възраст. Последната група е на дълбоката умствена изостаналост, при която резултатите от IQ теста е под 20 точки, а умствената възраст отговаря на тази при децата под 3-годишна възраст.

Тези нива на заболяване определят не само умствената възраст и нивото на интелект, но и необходимостта от асистенция, от която засегнатите имат нужда. Колкото по тежка е формата на болестта, толкова повече грижи са необходими. Емоционалното, интелектуалното и физическото функциониране са нарушени и средата, в която хората с това заболяване живеят трябва да бъде подходяща и безопасна за тях.

Умственото изоставане засяга между 1 и 3% от населението и може да бъде следствие от проблеми през пренаталния период на развитие (генетични, употреба на алкохол и цигари, инфекции), усложнения при раждането (задушаване, ниско тегло, недоносване) или такива след това (заболявания, натравяния) и / или от неподходяща среда за развитие на детето (липса на медицинско обслужване, недохранване, липса на внимание и контакт).

Первазивни разстройства

Первазивните разстройства включват разстройства като аутизъм, атипичен аутизъм, РЕТ синдром и Аспергер синдром. В международните класификации на болестите се включва и категория „друго первазивно разстройство“, което ще рече, че някой може да има необходимите симптоми, характерни за тази група разстройства, но не попада в другите, конкретни категории.

Най-общо, разстройствата в тази група се характеризират с тежки нарушения в социалното развитие, контактите с други хора и наличието на стереотипно, повтарящо се поведение и интереси. Причините за възникването на тези заболявания са неясни. Въпреки, че се забелязва известна генетична зависимост, тя не дава 100% обяснение за появата на болестта.

Ние, хората, сме дълбоко социални. Нашите отношения, личен живот и работа се въртят основно около контакта ни с околните. При разстройствата от този спектър, точно този основен елемент от човешкия живот е нарушен. Способността за адекватни социални контакти и нуждата от такива. Разбира се, има различна степен на тези заболявания и някои от хората с такива нарушения успяват, до някаква степен, да се интегрират в обществото. Може би най-засегнати остават близките. Трудно е да приемеш факта, че близък твой човек е изолиран и никога няма да води живота, който всички ние имаме. За щастие, заболяванията от тази група засягат много малка част от обществото.

Разстройства на ученето

Разстройствата на ученето се срещат при около 10% от децата. Те, както и всички други разстройства, могат да бъдат по-сериозни или такива с не толкова големи последствия върху способността за учене. Разстройствата на ученето засягат способността за разбиране и употребата на говоримия и / или писмения език (слушане, четене, говорене, писане) или математическите способности. Тази група нарушения не включват в себе си проблеми в ученето, предизвикани от визуални, моторни или слухови нарушения, или такива от умствено изоставане. Характерно за тях е, че съществува голяма разлика между възможностите на децата с такива проблеми и техните действителни изяви. С други думи, тези деца имат нормално или високо IQ, но тяхното представяне в училище не отговаря на техните реални възможности. Това, най-често, носи фрустрация за децата, които осъзнават възможностите си, но трябва да се примирят с резултатите си.

Тези разстройства се дължат на дисфункция на централната нервна система, като тук също е налице определена генетична зависимост.

Дефицит на вниманието / хиперкинетично разстройство

Дефицит на вниманието / хиперкинетичното разстройство се характеризира с постоянна невъзможност за концентрация на вниманието и / или хиперактивност. За да се постави такава диагноза, тези симптоми трябва да са постоянни и да се проявяват, както у дома, така и в училище или друга среда. Тази липса на концентрация трябва да се проявява и в различни учебни, социални и ежедневни ситуации и да пречи на нормалното функциониране. Тези критерии са необходими, за да се разграничи този вид заболяване от обикновеното търсене на внимание или енергичност на децата. Характерно за това разстройство е невъзможността за приключване на конкретна задача, липсата на организация и структура в действията.

За съжаление, списъкът с разстройства на развитието не се изчерпва с гореописаните. Те, обаче, представят най-разпространените и добре познати нарушения от тях.

източници:

Warfield, М. Е. (2002). Developmental Disabilities. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 120). New York, NY: Macmillan Reference USA
Aylward, G. P. (2002). Learning Disabilities s. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 240 - 243). New York, NY: Macmillan Reference USA
ICD – 10, The ICD-10 Classification of Mental and Behavioural Disorders, World Health Organization, Geneva (1993)
DSM – IV, DIAGNOSTIC AND STATISTICAL, MANUAL OF MENTAL DISORDERS FOURTH EDITION, Published by the American Psychiatric Association, Washington, DC (2000)

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130