Аутизмът е едно от, така наречените в класификациите на психичните заболявания, Первазивни разстройства. Общото в тази група нарушения са техните тежки увреждания в голям спектър от детското развитие. Пример за това са нарушеното социално функциониране и комуникация и наличието на стереотипно / повтарящо се поведение, интереси и дейности. В тази група разстройства влизат: Детски аутизъм, Атипичен аутизъм, Рет синдром, Друго дезинтергративно разстройство на развитието, Хиперактивно разстройство, съчетано с умствено изоставане и стереотипни движения, Аспергер и Генерализирано разстройство на развитието, неуточнено. Характерно за тази група заболявания е, че те продължават през целия живот на човека.

За да се постави диагнозата Детски аутизъм е необходимо присъствието на поне един от следните групи симптоми до навършване на 3-годишна възраст: 1) нарушения в изразяването / езика и комуникацията, 2) нарушения в социалните взаимоотношения / привързаност и 3) стереотипно поведение.

1. Наличието на един или повече от тези групи симптоми трябва да е в съчетание с поне два от следните симптоми:
- липса на очен контакт и неадекватни жестове при социален контакт;
- неспособност за създаване на приятелства с деца от същата възраст;
- липса на адекватна (емоционална и социална) реакция към чувствата на другите;
- липса на интерес към околните и техните занимания и емоции.

2. Към описаните по-горе, трябва да е налице и поне един от следните симптоми:
- забавяне или липса на развитие на говоримия език, който не е придружен от опит да се компенсира с жестове или мимики;
- невъзможност за водене и поддържане на разговор;
- стереотипна / повтаряща се употреба на език (използване на собствени думи или изрази);
- липса на спонтанност и въображение

3. И поне един от симптомите на стереотипно поведение:
- необичайно внимание към един / няколко дейности, ограничен и прекалено интензивен интерес към тях;
- натрапчиво придържане към специфични, нефункционални действия (игри, ритуали);
- стереотипни / повтарящи се движения (на ръцете, клатене, др.)
- прекомерно обвързване към нефункционални играчки, предмети.

Атипичен аутизъм

Атипичният аутизъм споделя същите (гореописани) симптоми с 2 различия. Той се появява на 3-годишна възраст или по-късно и / или при него броят на необходимите за поставянето на диагнозата симптоми, не е фиксиран, но проблемното функциониране в описаните области на развитие е налице.

Рет синдром

Рет синдром е едно от най-коварните заболявания на детското развитие. При него e отличително нормалното развитие и поведение на детето до (поне) 5-месечна възраст, последвано от прогресивен срив във всяка една област на развитието. Началото на болестта започва преди навършване на 4-годишна възраст, като обикновено спадът започва през първата / втората година на детето. Наблюдава се забавяне на растежа на главата и загуба на придобитите умения (в периода между 5 месеца и 4-годишна възраст). Засегнатите функции обхващат и моторното развитие, координацията, социалните и комуникативни умения. С напредване на възрастта се забелязват и сериозни езикови (възприемане и изразяване) и психомоторни нарушения. Наблюдават се и повтарящи се движения на ръцете, наподобяващи писане и миене на ръцете. Загубата на умения и нарушенията, характерни за това заболяване са постоянни и прогресивни. В повечето случаи, възстановяването е ограничено или незначително.

Друго дезинтергративно разстройство на развитието

Друго дезинтергративно разстройство на развитието се характеризира с нормално развитие на социалните, комуникативните, моторните и адаптивните умения на децата до 2-годишна възраст, или по-късно. Поставянето на тази диагноза изисква значителна загуба на придобитите умения в поне 2 от следните области: езиково възприемане и изразяване, игра, социални и адаптивни умения, контрол за ходенето до тоалетната и моторни умения, както и качествена дисфункция на поне 2 от следните: аномалии в социалното поведение, в комуникацията, стереотипни действия и поведение и / или загуба на интерес към заобикалящия свят.

За поставяне на диагнозата Хиперактивно разстройство, съчетано с умствено изоставане и стереотипни движения е необходимо наличието на следните симптоми:

1. Проява на тежка моторна хиперактивност в поне 2 от следните проблеми във вниманието и активността:
- постоянна моторна активност (скачане, тичане, други движения на тялото);
- невъзможност да стоят на едно място (с изключение на случаите, в които се занимават със стереотипни / повтарящи се дейности);
- явна и прекомерна активност в ситуации, изискващи тишина и спокойствие;
- рязка и бърза смяна на дейностите в рамките на минути (с изключение на случаите, в които се занимават със стереотипни / повтарящи се дейности).

2. Повтарящите се / стереотипни модели на поведение се проявяват в поне една от следните области:
- специфични и често повтарящи се моторни движения;
- прекомерни и нефункционални повторения на определено занимание (например игра само с един предмет, специални ритуали);
- повтарящо се самонараняване.

3. Нивото на интелигентност трябва да е по-малко от 50.

4. Липса на социални увреждания от аутистичния тип. Детето трябва да има най-малко 3 от следните критерии:
- нормално развитие на погледа, фиксацията и изразяване на социално взаимодействие;
- нормално развитие и отношения с приятели (споделяне на интереси и игра);
- подход към комфорт и привързаност в отношенията с другите (поне понякога);
- способност за споделяне на емоционални моменти (поне понякога).

Аспергер

Аспергер е друго заболяване от групата на первазивните разстройства. За поставянето на тази диагноза е необходимо наличието на 3 специфични критерия.

1. Липса на забавяне в развитието на когнитивните умения и езика. Диагнозата изисква употреба на отделни думи до 2-годишна възраст и използването на комуникативни фрази до 3-годишна възраст (или по-рано). Самообслужването, адаптивното поведение, интелектуалното ниво и любопитството трябва да са в нормални граници през първите 3 години. Моторното развитие може да е забавено и да се наблюдава моторна тромавост или участие в необичайни дейности, но това не са задължителен критерии.

2. При Аспергер се наблюдават качествени аномалии в социалното взаимодействие с околните (подобно при това при аутизма);

3. Характерен е необичайно силен и обвързан интерес към стереотипни модели на поведение, интереси и дейности (но по-необичайни са моторните повтарящи се маниери и прекомерното занимание с нефункционални предмети).

Генерализирано разстройство на развитието, неуточнено

Генерализирано разстройство на развитието, неуточнено се поставя като диагноза в случаите, когато симптомите отговарят на общото описание на нарушенията в тази група, но поради противоречия в критериите, не може да бъде поставена друга конкретна диагноза.

Заболяванията, описани по-горе, са рядко срещани, въпреки че напоследък ние все по-често чуваме за тях. В не малко случаи, поради нашумяването на тези разстройства и сходните им характеристики с други заболявания, като детска парализа и умствено изоставане, те често се поставят без реално да са налице. Това е проблем, защото лечението на разстройствата са различни и точната и адекватна диагноза е необходима, за да може да се назначи най-подходящото лечение. От друга страна, за да се постави конкретната диагноза, другите възможности / сходни заболявания трябва да бъдат изключени. Това е критерии за поставянето на всяка една диагноза, който за съжаление често се пренебрегва.Друг важен елемент е знанието за това, че деца с една и съща диагноза могат да имат значителни различия. Например някой може да има минимум симптоми за поставяне на диагноза, докато друг може да проявява всички възможни. Срещат се и количествени и качествени различия в симптомите. Поради това, поставянето на всяка диагноза трябва да се поставя при много добро познаване на разстройствата и внимателното изследване на детето.

източници:

Siegel, B. (2002). Autism. In N. Salkind (Ed.), ChildDevelopment (pp. 40 - 43). New York, NY: Macmillan Reference USA
ICD – 10, The ICD-10 Classification of Mental and Behavioural Disorders, World Health Organization, Geneva (1993)
DSM – IV, DIAGNOSTIC AND STATISTICAL, MANUAL OF MENTAL DISORDERS FOURTH EDITION, Published by the American Psychiatric Association, Washington, DC (2000)

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130