Привързаността представлява силната връзка, която децата развиват към различните хора в техния живот, основно родителите. Фигурите на привързаност осигуряват комфорт, чувство на безопасност и подкрепа. В случаи на стрес или уплаха, децата търсят фигурите на привързаност и контактът с тях ги успокоява. Наличието на такава връзка е от изключително значение за правилното развитие на децата.
Теорията за привързаността започва своето начало с психоанализата на Фройд и неговите стадий на развитие. По-късно, изследване на Хари Харлоу и негови колеги показва, че маймунките, отгледани в изолация, предпочитат да се гушкат в покрита с мек плат фигура наподобяваща маймуна, отколкото в метална такава, дори и с прикрепена бутилка с храна към нея. Това изследване, също така, разкрива, че маймунките, лишени от майките си за цялата първа година от живота си, развиват психически проблеми и недобро отношение към техните собствени деца, по-късно. Ерик Ериксон добавя, че изграждането на доверие към някой (родител или грижещ се) е от изключително значение за правилното личностово и социално развитие на децата. Първата и втората световни войни са друг източник, който показва, че загубата на близки хора причинява изключителен дистрес. По-голямата част от хората, търсещи помощта на психолози и психотерапевти, посочват загубата на близък / близки хора като причина за търсенето на помощ от специалист. Такава загуба е още по-значима и трудна за преодоляване в ранните, детски години от нашия живот. Джон Боулби отбелязва, също, че отношението на родителите към децата и грижите, които те полагат, имат пряка връзка с психическото състояние на децата.
През първите два до три месеца, малките бебета не различават хората и грижещите се за тях. След това, до около седмия / осмия месец бебетата започват да се усмихват и протягат ръце към вече познатите им лица. След деветия месец, те показват признаци на привързаност. Децата стоят близо до родителите (грижещите се) и показват тревожност при раздяла с тях. Така, привързаността, която кърмачета демонстрират се променя в хода на развитието. Въпреки че всички кърмачета се привързват, съществуват индивидуални различия, които оставят трайни социални и емоционални последствия.
Чрез наблюдения на отношенията между майките и техните деца, Мери Ейнсуърт отличава 3 основни модела на привързаност:
1) надеждно / стабилно привързаното кърмаче търси комфорт от грижещия се при среща с него и когато го получи се връща към игра. При раздяла, тези деца показват дистрес (плач), а когато се съберат обратно с майката, те реагират топло (прегръдки, усмивка). Майките, които успяват да създадат стабилна привързаност с техните деца са чувствителни към техните нужди и реагират адекватно на тях;
2) отбягващо привързаното дете избягва грижещия се по време на среща и се фокусира върху играта. При присъствието на майката, то й обръща малко, или никакво, внимание и се занимава основно с игра. Тези деца, обикновено, не показват дистрес при раздяла. Майките, имащи такава привързаност с децата си, са, обикновено, гневни, прекалено изискващи и студени. Нечувствителни към нуждите на децата си;
3) амбивалентно привързаните кърмачета са раздвоени по време на среща. Първоначално приближават грижещия се, а след това го избутват. При присъствието на майката, тези деца са често прилепени към нея и отделят малко време в игра. При раздяла те често са много разстроени. Тези майки имат непостоянно поведение и отношение към децата си. Те са, понякога, нежни и любвеобилни, а друг път студени и сурови.
В следващо изследване, Мери Мейн и Джудит Соломон отделят четвърта категория на привързаност, наречена неорганизирано поведение на привързаност. Тя се характеризира с екстремен дистрес при раздяла и противоречиво, объркано поведение към грижещия се при събиране. Тези деца, например, замръзват при среща с майката, изглеждат замаяни или извършват особени повтарящи се действия. Често, майките на тези деца са претърпели травма, загуба на близък човек или психическо заболяване.
В по-голямата си част, изследванията, проследяващи моделите на привързаност, са извършени с деца и техните майки. Това, разбира се, не означава, че бащите не формират подобни отношения с децата си. Стабилната привързаност към единия родител, често, означава и стабилна привързаност с другия. Не трябва да се забравя, обаче, че в отношенията на привързаност, децата също имат съществена роля. Те не са безучастни в изграждането на тези отношения и със своя темперамент повлияват посоката и формата на привързаност.
В изследване на Националния Институт за Детско Здраве, което включва 1000 деца и техните родители, става ясно, че отглеждането на децата в домашни условия или в ясли / детски градини, както и отделянето на децата от родителите за по-дълго или по-кратко в детска възраст, не оказват влияние върху качеството на привързаност между малките и техните родители. Това, което е определящо, е чувствителността на грижещите се към нуждите на детето и тяхното адекватно отговаряне.
Качеството на привързаност е стабилен феномен. Децата, които имат надеждна привързаност със своите родители, запазват тази стабилност във времето. От друга страна, има тенденция те също да формират стабилна привързаност със своите деца. Случаите, в които децата с надеждна привързаност променят статуса си с ненадежден, се дължат най-често на загуба на родител, насилие, развод или болест в семейството.
Привързаността, която децата успяват или не успяват да формират в началото на живота си е от съществено значение не само за отношенията с техните родители, но и за качеството на комуникация с околните през целия живот и формирането на стабилни връзки с приятели, учители и партньори.
Първите опити за изграждане на чувства на доверие и любов между родителите и децата, несъмнено, имат съществено значение за качеството на целия живот на децата. Доверието, нагласата, с която те подхождат към непознати, страхът, тревожността, са все фактори и характеристики, важни за комуникацията ни с другите. Ако сме били разочаровани и отхвърляни, то е малко вероятно да подходим позитивно към новите хора, с които се срещаме.
Изследвания, проследяващи живота на децата, лишени от близки хора, показват, че тази липса може да доведе до сериозни психически проблеми. Децата, имащи амбивалентна връзка със своите родители са изложени на по-голям риск от развиване на тревожни разстройства, докато тези с дезорганизирана привързаност имат повишен риск от развиване на психотични разстройства. Това, разбира се, не означава, че всяко дете с несигурна връзка с родителите си заболява психически.
Стабилната привързаност има защитна функция за децата и голямо значение за целия техен живот. Децата, изградили надеждна връзка с родителите си, са по-успешни и имат предимство във всяко едно отношение.
McCartney, K. & Dearing, E. (2002). Attachment. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 32-37). New York, NY: Macmillan Reference USA
Hertenstein, M. J. & Witherington, D. C. (2002). Infancy. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 206-2010). New York, NY: Macmillan Reference USA
Емоциите са двигателят, чрез който децата изпълняват своите цели и основното им средство за комуникация. Новородените показват общи модели на раздразнение и вълнение. Едва по-късно през първата година се развиват емоционалните изрази като радост, изненада, тъга, отвращение, гняв и страх.
Неблагоприятното излизане от една възраст оставя следи и възпрепятства преодоляването на всяка следваща стъпка в нашия живот.
В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.
Ако имате въпроси или искате да се свържете с мен, използвайте посочените контакти: