Основните дефицити при аутизма са в социалните отношения, във владеенето и използването на езика, в игрите и дейностите, изискващи имитация (игра на ужким) и следенето и разбирането на погледа на другите.
При аутизма липсват видими физически аномалии като тези при Синдрома на Даун и умственото изоставане. Характерни за тях са стереотипните, повтарящи се дейности. Също така, аутистите често се самонараняват. Тези наранявания представляват постоянни повтарящи се драскания по ръцете и тялото, удряне на главата в твърди предмети и други. Те наподобяват стереотипните движения и са значително по-често срещани сред аутистите с по-ниски нива на интелигентност.
В около 75% от случаите, аутистите имат интелигентност в рамките на леката умствена изостаналост. Другите 25% от тях попадат в рамките на нормалната до висока интелигентност. Тази група е наречена High Functioning Autism, или Аутизъм с високо функциониране. Това наименование, а и десетките филми, които сме изгледали по темата, оставят в нас впечатлението, че тези високо функциониращи аутисти имат свръхспособности. В действителност, обаче, тези хора имат нормални нива на интелигентност, което единствено им помага се справят по-добре от останалите 75%. Едва 10% от аутистите с високо функциониране попадат в групата на, така наречените, Савант аутисти. Савант аутистите са тези, които имат изключителни умения в някоя област (музика, математика, техника). Въпреки техните несъмнени свръхумения в някоя област, не бива да се забравя, че тяхното време е почти изцяло отдадено на тези техни интереси. Докато ние се делим между работата, приятелите и интимните партньори и много рядко отделяме време на своите хобита, те прекарват времето си почти изцяло с техните интереси (най-често един интерес) и нямат почти никакви социални контакти.
Аутизмът е по-често срещан сред момчетата в съотношение от 4:1. Този рейтинг се увеличава още повече в посока на момчетата с повишаване нивата на интелигентност. Т.е. не само, че това заболяване е по-често срещано при момчетата, а и е още „по-мъжко“ сред високо функциониращите индивиди.
Все още, обаче, има хиляди въпроси без точен отговор. Симптомите на аутизма са ясни, но ние все още нямаме отговор на въпроса какво ги причинява. Теории за това заболяване и причините за него не липсват, но нито една от тях не успява да обясни адекватно всички симптоми. През последните няколко години Барон Коен, психопатолог от университета Кембридж, предлага един нов и обещаващ поглед към разбирането ни за аутизма и причините за него. Неговата теория представя аутизмът като екстремна крайност на мъжкия мозък и поведение. Тази идея е за първи път представена през средата на миналия век, но Коен е първият, който я развива и тества.
За да разберем идеите на тази теория е добре да познаваме, както разликите между двата пола, така и симптомите на аутизма.
Аутизмът е характерен с липсата на социални контакти и по-точно, липсата на емпатия и разбиране към околните. Този дефицит се наблюдава от ранна детска възраст и може да се установи, както с липсата на очен контакт, така и с липсата на разбиране към чувствата и емоциите на другите. Очите за аутистите са толкова изразителни и важни, колкото и всяка друга част на лицето. Докато ние успяваме да „прочетем“ мислите на другите само с един поглед, това умение е напълно непонятно за аутистите. Те сякаш очакват света около тях да е някак механичен, без скрит контекст и плаващи правила. Заниманията, по които те се увличат са винаги с ясни и точни правила (математика, музика, физика), лишени от излишен подтекст, като този в езика, литературата или социалните взаимоотношения. В ежедневието ни, обаче, както и в самия ни език, не всичко е буквално и ръководено от стриктни правила. Това за нас не представлява никаква трудност или объркване. Ние знаем, че ако някой ни каже „дай ми една секунда и идвам“, това не означава, че този човек наистина ще дойде след точно една секунда. Тези на вид прости и елементарни познания ние научаваме още в ранна детска възраст, разчитайки погледа и намеренията на другите и контактувайки с тях. Очният контакт е от съществено социално значение още от самото ни раждане. Чрез него ние осъществяваме връзка със своите родители, а по-късно се научаваме да разчитаме техните емоции и желания. Децата научават първите си думи благодарение на посочването и контактите с родителите. Когато децата отраснат и игрите с връстниците започнат, те усвояват все повече социални умения. Играта на ужким, например, е мощен източник на социални компетенции и познания. Чрез нея ние научаваме много за другите, техните мисли и желания. Тази игра съществува във всички култури и на всички езици. Тези толкова елементарни за нас неща създават смут и неразбиране в хората с аутизъм. Те не само не осъществяват очен контакт с околните, но и почти никога не контактуват с тях.
Ако погледнем разликата между половете, ние ще намерим една интересна тенденция. Говорейки за очния контакт, редица изследвания показват един и същи резултат - момичетата осъществяват значително по-често очен контакт от момчетата от самото раждане до зряла възраст. Момичетата много по-често и от ранна възраст проявяват интерес към социалните игри и контакти - помагането вкъщи и игрите с кукли. Момчетата, от друга страна, се впечатляват далеч повече от игрите с камиони, механичните играчки, строителните игри и не са известни с емпатия към другите и добри социални умения. Когато сравним момичетата и момчетата няколко години по-късно, когато те вече са възрастни хора със своите професии, ние намираме същата тенденция – момичетата много по-често работят в социалния сектор (сестри, учителки, социални работници), докато момчетата се срещат значително по-често сред математиците, физиците, техниците и инженерите.
Тук, разбира се, може да се каже, че тези полови различия са „научени“ от нас благодарение на половите стереотипи и очакванията от околните в процеса на възпитание и взаимоотношение с околните. Един експеримент с маймунки, обаче, напълно опровергава тази теорията. На маймунките са дадени камиончета и кукли и за голяма изненада на всички, женските маймунки предпочитат да играят с куклите, докато мъжките маймунки са далеч по-впечатлени от камиончетата (виж снимката и статията по-долу). Друг експеримент, направен от учените в университета в Кембридж, също показва, че разликите между половете не са научени, а по-скоро вродени. На бебета, които са само на няколко часа, са представени лице на жена и механична играчка. Резултатите показват, че момченцата задържат вниманието си значително повече върху механичната играчка, а момичетата значително повече върху лицето (очите) на жената. Тези, а и много други изследвания, показват, че ние сме родени различни.
На базата на тези факти, Барон Коен определя 2 характеристики, отличаващи двата пола: 1) емпатия и 2) систематизация (техническото мислене). Момичетата се отличават с висока емпатия и по-ниска систематизация, а момчетата с обратното – по-ниска емпатичност и висока систематичност. Теорията на Коен, определя аутизма като „Екстремен мъжки мозък“ (ЕММ), който представлява екстремно ниска емпатия (липса на социални контакти и разбиране на околните) и екстремно висока систематизация (стереотипни и силни интереси към определени дейности). Тази теория не само обяснява всички симптоми на аутизма, но и намира своите биологични доказателства. В началото на бременността (около 8-мата седмица след оплождането) се осъществява производството на тестостерон, като момчетата произвеждат значително повече от момичетата. Няколко изследвания показват, че нивото на отделения тестостерон в този период значително корелира с осъществяването на очен контакт и социалните взаимоотношения в по-късна възраст (т.е. тестостеронът в тази възраст е важен, както за биологичното, така и за психологичното полово диференциране). Нужни са повече изследвания по темата, за да се потвърди тази теория напълно, но резултатите до момента са категорично в нейна полза. Отделянето на тестостерон в началото на бременността е отговорно, за формирането на половете и е свързано с поведението в по-късна възраст - определяне на нашите интереси и социалните ни умения.
Друг аргумент в защита на ЕММ теорията и връзката й с производството на тестостерон в пренаталният период е заболяването Вродена надбъбречна хиперплазия, което се среща при момичетата, имащи пренатално хормонално нарушение, водещо до повишени нива на тестостерон. Засегнатите от това заболяване предпочитат да играят с коли и „мъжки“ играчки, показват по-добре развита систематизация от другите момичета и по-ниска емпатичност.
Накратко, аутизмът, представен от Барон Коен, представлява екстремна крайност на мъжкия мозък и поведение. Тази теория обяснява прекомерните интереси към техническите и / или инженерните занимания, липсата на социални умения, трудностите в социалните отношения и тяхното разбиране. Тази теория означава, че причините за симптомите на това заболяване трябва да се търсят там, където и когато се определя пола на бебето. Това се случва в началото на пренаталното развитие и изследванията доказват, че количеството на тестостерон в околоплодните води на майката корелира с „мъжките черти“, описани от Коен, т.е. колкото повече тестостерон отделен в този период, толкова повече тесни, стереотипни интереси и липса на социални умения. Потвърждаването на тази теория ще отнеме не кратко време. Периодът от тестване на околоплодните води в началото на бременността до навършването на 3-годишна възраст не е кратък и проследяването на достатъчен брой деца не е лесна задача. За щастие, обаче, първите изследвания са налице и е въпрос на време да се потвърди връзката между аутизмът и нивата на тестостерон в тази ранна, пренатална възраст. Това би означавало, както възможност за ранно диагностициране, така и по-големите шансове за подобрение чрез терапия или други техники.
ЕММ теорията не остава и без своята критика. Въпреки несъмнените доказателства в нейна подкрепа, почти всички изследвания до момента са извършени с аутисти, които са с нормални до високи нива на интелигентност. Това, от една страна, е разбираемо, защото аутистите с ниски нива на интелигентност трудно, или почти невъзможно биха се справили с отговорите на въпросите в тестовете и контактът с експериментаторите. От друга страна, обаче, 75%, или по-голямата част от аутистите, остават неизследвани и е неуместно да се направят крайни заключения без тяхно участие. Друг проблем с ЕММ теорията е набирането на голяма популярност. В UK, например, бъдещите майки, които се притесняват да не родят дете с аутизъм започват да взимат медикаменти или хормони, намаляващи нивата на тестостерон в началото на бремеността. Това е крайно опасно и последиците от него могат да се окажат много по-сериозни от аутизма. Тези медикаменти се продават от хора, които искат да направят бързи пари и съдържанието на тези медикаменти е съмнително. Не бива да се забравя, че тази теория тепърва трябва да се докаже, а едва след това ще започнат изследванията и опитите за намиране начини за предотвратяването на аутизма.
Независимо от неизбежните "странични ефекти", теорията ЕММ предлага най-доброто обяснения за аутизма и нейното потвърждаване ще даде възможност за по-ранното диагностициране на това заболяване и съответно по-ефективното му лечение.
Baron-Cohen, S., & Belmonte, M. (2005), Autism: A window onto the development of the social and the analytic Brain. Annual reviews of Neuroscience. 28: 109-26.
Baron-Cohen, S. (2002) The extreme male brain theory of autism. Trends in Cognitive Science. 6: 248-254.
Knickmeyer, R.C. & Baron-Cohen, S. (2006) Fetal testosterone and sex differences. Early Human development. 82: 755-760.
Connellan, J. et al. (2006) Sex differences in response to children's toys in nonhuman primates (Cercopithecus aethiops sabaeus). Evolution and Human Behavior. 23: 467 – 479.
Емоциите са двигателят, чрез който децата изпълняват своите цели и основното им средство за комуникация. Новородените показват общи модели на раздразнение и вълнение. Едва по-късно през първата година се развиват емоционалните изрази като радост, изненада, тъга, отвращение, гняв и страх.
Неблагоприятното излизане от една възраст оставя следи и възпрепятства преодоляването на всяка следваща стъпка в нашия живот.
В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.