Социокултурната теория на руския психолог Лев Виготски е една от основните в психологията на развитието. Тя обръща внимание на влиянието на заобикалящата ни среда, хората и културата, върху развитието и напредъка на децата. Виготски говори за специфичните за човека висши психични процеси, които първоначално съществуват във външната за психиката среда и едва по-късно, в процеса на интериоризация, се превръщат в индивидуални психични процеси. Виготски обръща голямо внимание на обучението. Според него то е пряко свързано с развитието и е най-плодотворно, когато протича в границите на сензитивния, оптимален за това период.

Една от основните теории на Виготски касае детското обучение и се нарича „зона на близко развитие“. Според него тази зона представлява разстоянието между реалното ниво на развитие, или наличният потенциал на децата да се справят сами и техните възможности в сътрудничество с техните родители или способни връстници. "Зоната на близко развитие" представлява наборът от способности, които човек може да изпълнява с помощ, но все още изпитва затруднения да извършва самостоятелно. Ако едно дете, например, се опитва да пише отделни букви, тази задача е доста трудна за осъществяване без помощта на по-опитните възрастни. С тяхна помощ, обаче, малките могат да надхвърлят собствените си възможности и дори да напишат цяла дума. По този начин децата постепенно напредват в своето развитие, подобряват способностите си и ги надграждат.

Според Виготски, детското развитие се осъществява в социума. Социалната среда играе основна роля във всички аспекти на детското развитие. Напредъкът на децата се основава на връзката и отношенията им с възрастните и техните връстници. Благодарение на изграждането на тези отношения, децата се сблъскват с така наречените висши психични процеси и с опита си и осмислянето им, децата успяват да ги адаптират и пригодят към техните собствени мисловни процеси.

Друг основен елемент от теорията на Виготски е влиянието на културата върху нас и нашия живот. Чрез участието си в културните събития и използването на специфичните за нашия социум предмети, децата научават какво е важно и какво могат да очакват при използването на определено поведение. Децата в България, например, получават основните си знания и умения в учебните заведения (градините или училищата), докато децата в Сомалия, научават за света и неговите правила от улицата. Придобиването на тези знания оказва влияние върху нашето поведение, очаквания и мислене в бъдеще. Всяка култура се характеризира със своите специфични обичаи и нрави и контактът ни с тях определя и дефинира правилата в нея. Тези правила са кодирани, както в ежедневните междуличностни отношения, така и в езика, който използваме. Всеки език има определено „отношение“ към изразяването на емоциите, междуличностните взаимоотношения, разбиранията за изкуството, институциите и т.н. Така, например, в България често отговаряме на въпроса „Как си?“ с уклончивото „Горе-долу.“, докато в англоговорещите държави, отговорът на същия въпрос е най-често „Добре.“. Тези, дори на пръв поглед незначителни различия, оформят и влияят върху нас и оказват своето влияние поколения наред.

Виготски приема ученето и развитието на децата като механизми, работещи заедно за развиването на висшите психични процеси, напредъка на децата и тяхното приобщаване към средата. Чрез помощта и контактът ни с околните и връзката ни с нашата култура, ние моделираме своето поведение, учим се и развиваме своята личност.

Виготски е и един от първите, предложили децата с увреждания да се обучават заедно с другите, нормално развиващи се деца. Неговата позиция изхожда от гореописаните механизми на действие и учене. При условие, че децата с увреждания контактуват с другите, нормални за културата и възрастта си връстници и наблюдават тяхното поведение, умения и култура, те имат по-голям шанс да се адаптират към тях, отколкото, ако контактът им и съответно опитът им с нормалните за средата порядки е ограничен. Обратно, контактът само с други техни връстници, които също имат увреждания ще ги ограничи и ще ги лиши от възможността да се запознаят с действителните принципи и разбирания на културата.

Теорията на Лев Виготски е не по-малко значима и днес. Неговите идеи и разбирания за света, ученето и влиянието на културата върху хората продължават да ни напътсват и внасят разбиране във психологията на развитието и механизмите й на действие.

източници:

Dyer, J. R. (2002). Cognitive development. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 87-92). New York, NY: Macmillan Reference USA
Goldhaber, D. E. (2002). Theories of development. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 413-416). New York, NY: Macmillan Reference USA
Dyer, J. R. (2002). Vygotsky, Lev (1896 - 1934). In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 428-429). New York, NY: Macmillan Reference USA

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130