Как учим

Несъмнено, обучението, или поне доброто такова, е трудна задача. В него важна роля играят много фактори. Средата, в която децата израстват, техните лични способности и възможности, уменията и знанията на техните преподаватели и родители, техните възможности и т.н. Трудно биха могли да се обхванат всички детайли, свързани с обучението на децата. Ясно е, обаче, че в основата на едно ефективно обучение стоят знанията и доброто познаване на механизмите за учене, етапите в детското развитие, както и адекватното им съчетание.

Съществуват разнообразни начини за учене. Ние правим асоциации (класическо обуславяне), научаваме как да постъпваме в определени ситуации чрез наказанията и наградите, които получаваме (оперантно обуславяне) и също така, научаваме много чрез просто наблюдение на другите, техния опит и заобикалящия ни свят.

Класическото обуславяне

В началото на миналия век, руският учен Иван Павлов открива, че неговите лабораторни кучета започват да слюнкоотделят още преди да получат храната си. За да провери своето откритие, Павлов пуска на кучетата характерен звук преди получаването на храната. След повторното изпълнение на това съчетание (звук и храна), Павлов забелязва, че кучетата научават, че звукът предхожда храненето и те слюнкоотделят непосредствено след представянето на звука. Това ще рече, че животните са научили и могат да направят асоциация между характерния звук и получаването на храната си. Този механизъм на учене е в основата на поведенческата терапия и се използва успешно в преодоляването на фобиите.


Експериментът с едногодишния Албърт показва един от възможните механизми за научаване и съответно развиване на страх и тревожност към определени стимули. В този експеримент, Джон Уотсън поставя малкия Албърт в стая с един бял плъх. Първоначално, детето не се страхува и дори играе с животинчето. След това, обаче, всеки път, когато плъхчето е поставено в стаята, Уотсън пуска и много силен и неприятен звук. След многобройното представяне на неприятния шум заедно с появата на плъхчето, детето започва да се страхува от животното, дори и без наличието на шума. С този експеримент Джон Уотсън показва, че класическото обуславяне работи и при хората и може да промени значително нашето възприятие за обектите.

След научаването на такъв тип реакция / механизъм на действие, ние имаме тенденцията да генерализираме и съответно да свързваме подобните на вече научения звук с последващите го емоции или състояния. Следвайки тази логика, привържениците на бихевиоризма и поведенческата терапия свързват развитието на някои тревожни разстройства с принципите на класическото обуславяне. Терапията на фобиите включва системното представяне на стимулите, предизвикващи страх с неутрални и/или позитивни стимули или ситуации. По този начин се научава, че присъствието на една мишка, например, не води до страшен финал или последствия.

Всеки от нас би могъл да се възползва от механизмите на този начин на учене. Например, ако детето ви не иска да яде плодове или зеленчуци, вие може да ги поднесете по различен и по-интересен за него начин. Направете от плодовете различни формички (цветя, животни), представете ги в един по-атрактивен вид и скоро ще постигнете огромен ефект. Ако детето ви се страхува от паяци, вие може да му покажете, че те не са опасни. Покажете му приятни картинки с паячета или филмчета, дори може да хванете някой малък паяк в ръката си, за да му покажете, че те не са опасни и няма нужда да се страхуваме от тях.

Оперантно обуславяне

В основата на оперантното обуславяне стоят наградите и наказанията, които се свързват с определено поведение и съответно повлияват неговото повторно изпълнение и честотата, с която то се случва. Така например, поведения, които са последвани от похвали или награди се повтарят по-често, докато поведенията, последвани от наказания се редуцират. Без да използваме терминът „оперантно обуславяне“, ние често използваме неговите механизми, за да възпитаваме децата си и да ги научим на „добро поведение“.

При оперантното обуславяне, контекстът, или конкретната ситуация е от съществено значение. Така например, е важно децата да научат, че могат спокойно да използват моливите върху листата и тетрадките си, но не и върху стените и мебелите вкъщи. За да научат това, а и други подобни правила от ежедневието, децата имат нужда от помощта на похвалите и наказанията, които, разбира се, трябва да се използват в умерено количество. Така, чрез проба и грешка, както животните, така и хората научават кое поведение е подходящо и в каква ситуация и условия да го използват.

Когато например дадем на детето си бисквитка след като сме го видели как то е помогнало на приятелчето си, или е направило неща друго похвално, ние му показваме, че това е правилно поведение. Награждавайки похвалните му постъпки, ние го стимулираме да ги повтаря.

Както наградите, така и наказанията трябва да се прилагат с мярка. Намирането на границата, обаче, е може би най-трудната част от възпитанието и обучението на децата. Искреността и адекватността на нашите изисквания са в основата на успешните взаимоотношения между малките и големите. Ако забраняваме на децата си да ядат шоколад, например, но ние тайно или явно си похапваме, това няма да остане незабелязано от децата и ще намали доверието помежду ни. Често родителите казват: „Не може да правиш това, защото аз ти казвам, че така трябва“. Този отговор, дори и ефективен понякога, не обяснява на децата защо те не трябва да постъпват по определения начин. Добра алтернатива е да им обясним защо им забраняваме и дори понякога да ги оставим да си изпатят от яденето на шоколад. Те сами ще видят, че корема ще ги заболи, ще разберат, че ги предпазваме и следващият път ще се замислят дали да ядат толкова много. В такива случаи те осъзнават, че ние сме били прави и това спомага за изграждането на по-силна връзка на доверие между нас.

Учене чрез наблюдение

Това е една по-различна форма на учене, при която ние не участваме активно в ученето, а само наблюдаваме другите и техния опит. Това, което те правят, последствията от тяхното поведение и действия. Имитацията е основен източник на учене при децата. Те наблюдават родителите си и околните и имитират техните жестове, действия и дори интонация. По този начин те се научават как да реагират в определени ситуации, как да говорят правилно и т.н. Ние често казваме, че „децата попиват като гъби“ и това се дължи точно на това тяхно уникално умение да наблюдават и повтарят нашето поведение. Много детски игри са чиста имитация на действията на възрастните. Играта на майки и бащи, на лекари и продавачки пресъздават различни социални сфери и помагат на децата да се справят по-добре и да научат повече за обществото и човешките взаимоотношения.

По този начин децата могат да научат, както добри маниери на поведение, така и агресивно поведение. Изследванията показват, че децата, присъствали на агресивни сцени, или гледали агресивни филми по телевизията, проявяват по-често агресия, отколкото другите деца. Разбира се, има и други фактори, които оказват влияние. Не всяко дете, наблюдавало агресивни сцени, извършва такива. Необходимо е детето да се заинтригува, вниманието му да се привлече към конкретната сцена, то да има причина и мотивация да я извърши/имитира и разбира се да има физическата възможност да я направи. Гледането на агресивни сцени по телевизията не е достатъчна причина за проявата на агресивно поведение. Ако детето разбере, че тези сцени не са част от нормалното ежедневие и не са подходящ метод на общуване, както и ако родителите обяснят видяното по телевизията, децата са малко склонни да го повторят. Тези механизми важат, както за агресията, така и за просоциалното поведение. Ако детето вижда често околните да си помагат и тяхното внимание се привлече към такъв модел на поведение, то те го повтарят по-често. Примерът, който даваме на децата е много важен. Те виждат, гледат и след това повтарят видяното. Наша задача е да им покажем повече добро поведение и по-малко лошо.

Знанието от тези методи на учене е необходимо да бъде преведено на практическо ниво. За да успеем успешно да възпитаме децата си, ние трябва да съумеем да съчетаем знанията от педагогиката и критичните етапи на детското развитие, знанието от теорията и това от практиката. За съжаление, обаче, това е една нелека задача. Такива опити можем да видим в теориите на Жан Пиаже и Лев Виготски. За да успеем успешно да научим децата си, ние несъмнено трябва да познаваме добре механизмът на тяхното мислене, способности им и да сме заредени с необходимата доза търпение и разбиране. Не трябва да забравяме и социалната страна на обучението. Основният мотиватор на децата да научат езика и основните ежедневни правила е по-добрата комуникация с околните. Дори и по-късно, в по-зряла възраст, нашите постижения и усилия са тясно свързани със запазването на определените социален статус и комфорт.


източници:

Ceci, S. J., Fraser, R.L. & Pereira, M.G. (2002). Learning. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 235-240). New York, NY: Macmillan Reference USA
Barbarin, O. A. & Miller, K. (2009). Developmental Science and Early Education. An Introduction. In A. Barbarin & B. Wasik (Ed.), Handbook of Child Development and Early Education (pp. 3-13). New York, NY: The Guilford Press USA
Hyson, M., Copple, C. & Jones, J. (2006). Early Childhood Development and Education. In A. Renninger & I. Sigel (6th Ed., vol.4), Handbook of Child Psychology (pp. 3-337). Hoboken, NJ: John Wiley & Sons, Inc. USA

За всеки родител

Алтернативни форми на обучение (PBL)

PBL (Problem-Based Learning) е подход в педагогиката, който цели да събуди инициативата на децата и да ги подготви за техните бъдещи практически задачи.

Интелект

Ако за момент си зададем въпроса „Какво е интелигентност?“, едва ли ще можем да дадем ясен отговор, а дори и да успеем, той едва ли ще бъде идентичен с този на някой друг човек.