Самотни родители

Семейство с един родител. Несъмнено това е едно доста широко понятие. Едно такова семейство, може да бъде представлявано от баща, или от майка, от баба, или от дядо, от самотен родител по собствено желание или от такъв, останал сам по нежелано стечение на обстоятелствата. В тези семейства се срещат и различен брой деца. Едно, две, три или повече. Всички тези допълнения са важни, защото допринасят за отношенията и атмосферата в семейството. При всички положения, обаче, децата отгледани от един-единствен родител са изложени на по-голям риск от поведенчески проблеми и неуспехи в училище, в сравнение с децата, отгледани от майките и бащите си. Това, разбира се, не означава, че всяко дете, отгледано от самотен родител ще прояви проблеми в хода на своето развитие.

Основен елемент в негативното развитие на децата, отгледани от един родител е фактът, че техният настойник среща по-често трудности в намирането на достатъчно средства и време, за да може да му предложи необходимите условия и внимание. Социо-икономическият статус е пряко свързан с академичните постижения на децата. По-заможните родители почти винаги намират начин да осигурят необходимите средства, за да осигурят най-доброто образование и допълнителни извънкласни занимания на детето си. Образованието и спортът, обаче, са невинаги достъпни за всички. Децата, чийто родители не могат да си позволят най-доброто, посещават местните училища и много по-рядко спортуват и продължават обучението си. Това, разбира се, не е директно следствие от техните академични възможности, а неблагоприятно следствие от условията, в които са отгледани. От друга страна, родителите, които не разполагат с достатъчно средства, често работят повече, за да успеят да набавят необходимото за децата си. Така, децата остават без надзор и често няма кой да наблюдава техния напредък в училище, да следи за писането на домашните и да се занимава с тях. Тези обстоятелства са несъмнено неблагоприятни, както за родителите, така и за техните деца. Изследвания, направени в САЩ показват, че разликите в развитието на децата от един и двама родители намаляват, когато са налице необходимите средства за отглеждане на децата, осигуряващи комфорт и за родителите.


Друг мощен фактор, в развитие на децата, е адекватното им отглеждане, обгръщането им в топлина и грижа и адекватното отговаряне на техните нужди. Изследвания, проведени в различни култури по целия свят показват, че родителите, подложени в стресови ситуации (травма, болест, развод) са неадекватни и често не отговарят на нуждите на децата си. Като следствие на това, децата изпитват различни трудности на когнитивно, психологическо и емоционално ниво. Това явление е характерно, както за самотните родители, така и за семействата от двама родители.

Несъмнено всеки си задава въпроса кой е по-добър. Самотните майки или самотните бащи. Отговорът, обаче, не е еднозначен. Дори по-често напоследък, бащите получават права върху детето, когато майката се откаже от детето или когато тя е обвинена в неспособност. От друга страна, те по-често получават деца на по-голяма възраст и по-често момчета. В допълнение, мъжете получават по-големи възнаграждения в сравнение с жените. Всички тези фактори са от значение в оценката ни за това кой се справя по-добре. Съществуват редица изследвания, сравняващи майките и бащите като родителите, но изследователите трудно успяват да подберат подходящите, равнопоставени членове и на двата пола, за да могат да се направят категорични заключения по въпроса. Това, което може би е ясно на всички, е, че бащите са често по-строги и стриктни, а майките по-любвеобилни и организирани. Тези характеристики са чудесни в съчетание, но поотделно, поставени в конкретните за детето и неговата среда и живот условия, те могат да го поставят в нежелан ущърб.

За разлика от възрастните, децата искат да са като всички останали. Те не искат да са различни, странни и да се открояват. Може би, всяко дете би било много щастливо да е „най“ във всяка област, но не и различно. Имайки предвид, че мнозинството семейства са представлявани от двама родителя, детето, отглеждано от един родител, несъмнено, влиза в категория „различен“. Основна тема за разговор сред децата е това колко е добра мама и колко е силен татко и когато някое дете не може да се похвали със същото, това със сигурност го притеснява и го поставя в неблагоприятна позиция сред неговите връстници. В тези случаи е добре да подбираме средата на децата. То да контактува и с други деца на самотни родители и да види, че не е единствено. Много важно е да говорим с децата и да им обясним добре дори и нещата, за които ние самите не искаме да говорим. Тези липси са особено болезнени за момичетата, които нямат майки и за момчетата без бащи. В такива случаи наличие на някакъв „заместител“ (баба, дядо, чичо ...) би могло да помогне на детето да се справи по-лесно.


Не трябва да забравяме, обаче, че всичко зависи от нас. От това какво ще кажем на детето, как ще му го представим и какви алтернативи ще му предложим. Самотните родители, често, избягват, за тях ненужните обяснения, залъгвайки се, че от тях няма полза. Децата, обаче, имат нужда да ги чуят, за да могат да ги разберат и да обяснят на приятелите си, които са все още прекалено малки, за да се поставят на мястото на приятелчето си и го засипват с хиляди въпроси, на които то не може да отговори. Родителят е този, който може да му ги даде и да му помогне да се справи с „различността“ си.


източници:

Fletcher, A. C. (2002). Single-parent families. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 366-368). New York, NY: Macmillan Reference USA

За всеки родител

Развитие от 2 до 6 години

Играта с другите и създаването на приятелства спомага за правилното развитие и придобиването на социални умения както в ранна възраст, така и по-късно в зряла.

Социално развитие - Ериксон

Неблагоприятното излизане от една възраст оставя следи и възпрепятства преодоляването на всяка следваща стъпка в нашия живот.