Пренаталното развитие представлява периода от зачеването до раждането. То, както и всеки един следващ етап от детското развитие, е от съществено значение за правилното израстване на всяко дете. Още преди зачеването, редица фактори като гени, среда, хранителен режим, начин на живот и възраст на майката и бащата, оказват влияние върху пренаталното развитие и раждането.

Хранене и хранителни добавки

Умеренето, здравословно и разнообразно хранене е много важно по време на бременността. Като допълнение към него е препоръчително приемането на хранителни добавки, съдържащи фолиева киселина, витамини, желязо и калций, одобрени от вашия акушер-гинеколог. Фолиевата киселина може да помогне за предотвратяване на вродени дефекти на невралната тръба. Препоръчителната дневна доза е 400 микрограма, докато се опитвате да забременеете и поне до 12-тата седмица от бременността. Ако не вземате фолиева киселина преди да заченете, трябва да започнете веднага след като разберете, че сте бременна. Зелените листни зеленчуци и кафявият ориз са естествени източници на фолиева киселина.

По време на бременността има някои храни, които трябва да се избягват или напълно да се премахнат от менюто. Голяма част от тях не са вредни за майката, но са опасни за бебето. Това са:

- Всички сурови или недопечени продукти (мляко, яйца, риба, суши, пастет, месо, прошуто, луканки и суджуци и всички пушени и сушени колбаси и меса);

- Френски меки сирена (горгонзола, синьо сирене, бри);

- Продукти и витамини, богати на витамин А. Витамин А се съдържа в голямо количество в дробчетата. Той е полезен и необходим, но прекомерното му количество може да бъде опасно;

- Рибите, богати на живак - акула, риба меч, риба тон, океанските риби. Те имат негативно влияние върху развиващата се нервна система на бебето. Другите риби могат да се консумират в умерено количество;

- Плодове и зеленчуци, които не са много добре измити. В това число и фрешовете, приготвени в неясни хигиенни условия.

Цигари и алкохол

Ако очаквате дете трябва напълно да забравите за вредните си навици. Цигарите и алкохолът могат сериозно да увредят вашето дете и дори да смятате, че една бира и една цигара не са нищо, то те са нещо значително за вашето бебе. Пренаталното развитие е изключително важно за здравето и когнитивното състояние на детето ви през целия му живот.

Тютюнопушенето стеснява кръвоносните съдове. Това намалява притока на кръв и съответно на хранителни вещества и кислород. Бебетата на майки-пушачи са със значително по-малки килограми, което влияе, както на здравословното състояние, така и на интелектуалното развитие. Ако едно бебе се роди видимо здраво, без външни белези за някакви увреди, това не гарантира, че неговото развитие е оптимално и неговите системи и функции са достигнали оптималното си развитие. Тютюнопушенето по време на бременността излага бебето и на редица опасни вещества като никотин, въглероден окис и катран. Те допълнително намаляват притока на кислород към бебето. Тютюнопушенето уврежда и белите дробове на бебето.

Употребата на алкохол по време на бременност може да доведе до набор от здравословни усложнения. Алкохолът може да предизвика спонтанен аборт, преждевременно раждане и смърт. Приетият алкохол достига директно до бебето чрез кръвта и околоплодните води. Ако за един възрастен организъм една бира е незначително количество алкохол, то това количество е сериозно за един зародиш, с размерите на семка, който тепърва изгражда всичките си важни органи. Ако един орган не се развие в критичния за него период, това няма как да бъде компенсирано в следващ етап от развитието и води до трайни увреди.

Черният дроб на майката работи успешно и може да преработи алкохола, но този на бебето е твърде малък и недоразвит, за да направи същото и алкохолът може сериозно да навреди на развитието му. Алкохолът може да доведе до сериозни здравословни проблеми, един от които е Феталния Алкохолен Синдром (FAS), който представлява умствено и физическо изоставане, съпроводено с характерни лицеви изменения.

Други увреждания, които алкохолът причинява на бебето:

- Вродени дефекти на сърцето, мозъка и всички останали органи;

- Зрителни и слухови дефекти;

- Преждевременно раждане;

- Смърт;

- Трудности в училище (интелектуални нарушения / умствено изоставане);

- Поведенчески нарушения;

- Късно проговаряне;

- Нарушен сън.

Ако сте бременна или смятате да забременеете, спрете употребата на алкохол. Няма количество алкохол, което е доказано, че е безопасно.

Първи триместър

След приключването на цикъла тялото се подготвя за овулация. За повечето жени, овулацията настъпва около 11 - 21 дни след първия ден на последния цикъл. По време на половия акт, няколкостотин милиона сперматозоиди се отделят във влагалището. Сперматозоидите пътуват през шийката на матката и навлизат във фалопиевите тръби. При оплождане, 23 хромозоми (структури от ДНК и протеини) от майката и 23 хромозоми от бащата се свързват и възпроизвеждат / делят с точност отново и отново, формирайки "топка от клетки", наречена бластоцист. Оплодената яйцеклетка прекарва няколко дни в път през фалопиевите тръби към матката. От 6 до 12 дни след зачеването, бластоцистът се имплантира в лигавицата на матката и ембрионалния стадий започва. Оплождането се смята за успешно, когато тази "топка" се имплантира в маточната тръба, където се осигурява подслон и храна за развитието на плода. От този момент нататък, цялото тяло се мобилизира и работи в защита и подкрепа на запазването на плода.

Ембрионът преминава през основен и важен растеж в периода на 3-тата седмица. Тук започва развитието на мозъка, гръбначния мозък, сърцето и стомашно-чревния тракт. През 4-та и 5-та седмица зачатъците на ръцете и краката са видими, но недобре различими. Плацентата е започнала производството на някои важни хормони. Основните съдове са формирани и през тях тече кръв. Сърцето бие в постоянен ритъм. Формирането на белите дробове, челюстта, носа и небцето започва през 6-та седмица. Пръстите на ръцете и краката са налице, но все още ципести. Мозъкът се развива и усложнява.

Към края на втория месец плодът започва все повече да прилича на човешко същество. Това е краят на ембрионалния и началото на феталния период. Гръбначният и главният мозък се развиват и в края на втория месец се появяват спонтанни движения. Започва да се оформя лицето, крайниците и органите, които на този етап не функционират напълно. Към края на третия месец плодът е добре оформен и има пропорции на тялото подобни на тези при новородено. Въпреки чe всички органи са налице, плодът все още не може да оцелее извън защитната среда на матката. То показва невероятна гама от движения, като разтягане, хълцане, движения на пръстите и езика, докосване на главата и устата с ръце, движения на очите и прозяване. Мозъчната дейност започва да се обособява и да осъществява контрол върху различните функции и усещането за допир. В края на този месец се наблюдава почти постоянна активност, която стимулира не само развитието на нервната система, но също така растежа на мускулите, сухожилията, връзките и образуването на ставите. На този етап движенията са все още рефлексни, служещи като подготовка за бъдещето излагане във външната среда. Хълцането например стимулира поглъщане на околоплодни води, което спомага за развитието на белите дробове. През 9-та - 13-та седмица плодът е нараснал до около 4 см. Гениталиите са ясно оформени в мъжки или женски, но все още не могат да се видят ясно на ултразвук. Плодът може да свие ръчичката си в юмрук. Появяват се пъпките на бебешките зъбки.

Втори триместър

С навлизането във втория триместър, плодът придобива бебешко изражение с голямо закръглено чело, малък чип нос и добре оформена брадичка. В този период се наблюдават по-дълги периоди на липса на движения, както и упражняване на различни и нови позиции на тялото. Четвъртият месец е от изключителна важност за развитието на зрението. Основната структура на очите е вече почти изцяло изградена и клепачите са добре оформени. Постепенно се изграждат и връзките на очите с главния мозък. Очите остават затворени до края на този триместър. Започва и развитието на сетивата за мирис и вкус. Вестибуларният апарат е вече активен. Ушните канали са пълни с течност и всяко движение предизвиква стимулация на сензорите във вътрешното ухо. По този начин информацията за позицията на ембриона и движенията на главата се обработват в мозъка. По време на бременността, режимът на хранене на майката оказва съществено влияние върху растежа и развитието. Необходимо е достатъчно количество витамин А в диетата на майката за пълноценното развитие на ретината. По време на 14-та - 16-та седмица кожата е прозрачна и покрита с фино окосмение, наречено лануго. Пръстовите отпечатъци се формират и храносмилателната система на бебето започва да функционира.

До края на петия месец плодът достига размери около 23 см. Мозъкът се развива интензивно и размерът на мозъчните полукълба нараства значително. Това развитие се придружава от промяна в поведението. В рамките на този месец се наблюдават редуващи се периоди на активност и покой и редица лицеви движения. Хълцането се появява все по-рядко за сметка на дихателните движения, които стават все по-чести. По време на всяко движение се изпращат нервни импулси от мозъка към крайниците и обратно, което укрепва връзките помежду им и гарантира продължаващото им развитие. През 17-та - 20-та седмица движенията на бебето започват да се усещат от майката. В началото усещането наподобява пърхане на пеперуди, а с напредването на бременността движенията започват да се усещат по-силно и ясно. Веждите и миглите растат и малките нокти на пръстите на ръцете и краката се развиват.

Между 21-ва и 23-та седмица ланугото обхваща цялото тяло. Бебето започва все повече да придобива вид на новородено, тъй като кожата става по-малко прозрачна и постепенно започва да натрупва мазнини. Всички компоненти на очите се развиват. Черният дроб и панкреасът работят.

В 6-тия месец бебето е около 30 см и е покрито с кремава течност, която защитава кожата му от околоплодните води и външните влияния. Мозъчните гънки започват да се формират и броя на нервните клетки достига своя максимум. Започва миелинизацията на мозъчните влакна, процес, който спомага за по-бързото предаване на импулси по невроните (нервните клетки), което от своя страна води до по-бързи реакции и рефлекси. Костите започват да се втвърдяват. Оформят се половите органи и се развива слуха (чува вътрешните звуци на майката, както и такива от външния свят, но с по-малка интензивност). Нормалното развитие зависи от адекватния хранителен режим на майката. Миелинизацията на клетките например изисква прием на достатъчно количество мастни киселини.

В края на втория триместър бебето би могло да оцелее и извън утробата. То вече има редовни и постоянни цикли на съня. Белите дробове и нервната система се развиват с бързи темпове.

Трети триместър

В края на 7-мия месец бебето е около 38 см. Клепачите вече не са затворени и очите могат да се отварят и затварят. Въпреки това, остротата на зрението, усещането за контраст и цветове са относително бедни. Спонтанното рефлексно мигане се случва често в този период. Мозъчните зони, отговорни за зрението, започват да се образуват и вече изглеждат като тези при възрастните. По време на 27-ма - 32-ра седмица бебето наддава много мазнини и започва все повече да прилича на новородено. Белите дробове се подготвят за работата си навън. Костите са напълно развити, но са все още меки и еластични. Организмът има нужда от оптимално количество калций, желязо и фосфор. Бебето вече отваря очи, различава светло от тъмно и може да проследи с поглед източника на светлина. Това е важен период за развитието на нервните тъкани. Мозъкът се разраства и нагъва, за да може да се вмести в черепната кутия. В много области, нервните клетки са достигнали зрялост, но сложните модели на свързаност помежду им, които са необходими за когнитивните и моторни функции все още се развиват. Белите дробове също са подложени на важни промени и развитие. Вътре в тях, въздушните сакчета се формират и нарастват броя си, а кръвоносните съдове около тях се размножават.

В края на 8-мия месец бебето е около 45 см. Миелинизацията на нервните влакна напредва и връзките между невроните се разрастват. Сензорните системи за мирис, вкус, слух, допир и зрение вече функционират активно, което допринася съществено за развитието на нервната система. В този период се появяват два доминиращи модела на поведение: активен сън и спокоен сън. Около 32-рата седмица на бременността, бебето прекарва от 70 до 80% от времето в активен сън. По време на REM (rapid eye movements) фазата на съня се стимулират и упражняват жизненоважни процеси като активността на мозъка, мускулите на очите, сърцето, кръвното налягане и дишането. Упражнявайки тези витални системи по време на периодите на активен сън, бебето успява да запази важната за него енергия. По време на този период преди раждането, организмът се подготвя за излизането си от утробата. През 33-та - 36-та седмица бебето се подготвя активно за посрещането на новия свят. В тези седмици то би трябвало да се е обърнало с главата надолу и започва да наддава по-бързо. Ланугото изчезва и бебето става все по-малко червено и набръчкано. Белите дробове са в готовност да вдишват въздух без риск от колапс. Циклите на съня започват да се организират и въпреки ограничената слухова среда в утробата, бебето долавя различни звуци като най-често чува гласа на майката. С приближаването към термина то показва различни предпочитания към звуци и миризми и поведение като това на новородените. В рамките на 38-мата седмица бебето се смята за напълно развито. Движенията му са ограничени поради липсата на място. Ноктите са пораснали и трябва да бъдат отрязани скоро след раждането.

Патология на пренаталното развитие

Патологичните състояния в периода на пренаталното развитие могат да бъдат следствие от противозачатъчни средства, влияния на гените и средата, както и поведението и режима на майката. Уврежданията в следствие на някои от тези фактори могат да бъдат значителни или фатални, или такива с незначителни или малки клинични последици. Около 10 / 15 % от патологичните случаи се дължат на гените и също толкова, на излагането на токсикация (без допълнително присъствие на генетични проблеми). Значимият процент на уврежданията се покрива от случаите, в които генетичната предразположеност се подкрепя от неадекватни или противопоказни средови фактори. Например, ако приемем, че майката има генетична предразположеност към определен вид заболяване и едновременно с това не спазва адекватен режим по време на бременността, шансът бебето да получи увреждания се увеличава драстично. Хромозомните аномалии се срещат 1:200 при живородените деца и са в 50 до 70% причина за спонтанните аборти в първия триместър. Те се дължат най-често на неправилно делене на клетките в началото на оплождането. Промяна или неточност при това делене води до мутации на гените. Този феномен може да бъде причинен при излагане на радиация или канцерогени. Най-често срещаните хромозомни дефекти са monosomies, при които има само едно копие от хромозомната двойка и trisomies, при които има 3 копия на хромозомната двойка. Повечето от тези нарушения не дават възможност за продължаване на развитието, с изключение на синдрома на Търнър (monosomy дефект), при който плодът е от женски пол, но стерилен и синдромът на Даун (trimosomy дефект), който се характеризира с различни нива на умствено изоставане, аномални лицеви черти и сърдечни проблеми. Рискът, засегнатото лице да предаде заболяването на поколението си се определя от статута на партньора по отношение на генетичната мутация и върху популярността / честотата на заболяването. Други примери за генетични нарушения са сърповидно-клетъчния синдром, кистозната фиброза, синдрома на Tay-Sachs, Хънтингтън и Марфан синдроми.

Някои етнически групи са подложени на по-голям риск за развитие на тези специфични генетични нарушения. Например при ешкенази евреите с произход от Източна Европа, 1:30 е носител на синдрома на Tay-Sachs, а около 8:100 афроамериканци са носители на гена на сърповидно-клетъчния синдром. За щастие, съвременната медицина позволява откриването на тези нарушения в достатъчно ранен етап от развитието.

От друга страна, всяко лекарство, наркотик, химическо вещество, инфекция или физически агент могат да повлияят върху развитието и тяхната намеса причинява около 10% от уврежданията при новородените.

Злоупотребата с алкохол например влияе сериозно върху развитието. Нарушенията на оцелелите деца варират от малки до сериозни и засягат физическото, когнитивното и поведенческото им развитие. Изследванията върху поведението и когнитивното развитие на деца, чиито майки са злоупотребявали с алкохол по време на бременността, показват значителни нарушения във вниманието на тези деца и различна степен на умствено изоставане. Феталният алкохолен синдром например е нарушение, което се дължи на злоупотребата с алкохол на майката по време на бременността и се характеризира с комплекс от външни белези и нарушения на мозъка, очите, сърцето и бъбреците.

Друг чест причинител на неблагоприятни резултати е тютюнопушенето. То е най-опасно през третия триместър, когато бебето наддава тегло и тютюнопушенето сериозно възпрепятства развитието му. Средно, бебетата на пушачи тежат с около 100 до 200 грама по-малко и имат двоен риск за усложнения. Тютюнопушенето намалява притока на кислород към бебето, което води до различни сърдечно-съдови и мозъчни нарушения, което от своя страна може да доведе до фатален завършек. За съжаление влиянията на алкохола и тютюнопушенето не се изчерпват с гореописаните усложнения.

Както вече стана ясно по-рано, хранителният режим на майката оказва съществено влияние върху развитието на бебето. По време на бременността, бъдещите майки трябва да увеличат количеството на приеманите дневно калории до 2,700 / 3,000 на ден. Трябва да се наблюдава и приемът на калций, желязо и фолиева киселина. Недохранването на бъдещите майки може да доведе до негативни ефекти в организацията на мозъка и увеличава риска от развитие на шизофрения и антисоциално личностово разстройство. Обратно, прекомерното наддаване на килограми по време на бременността може също да доведе до различни усложнения при майката и бебето.

Наличието на постоянен или силен стрес по време на бременността също се свързва с възможни неблагоприятни ефекти върху правилното развитие. Стресът може да доведе до усложнения в периферната и централната нервни системи и промени в сърдечната честота. Високите нива на тревожност и напрежение по време на бременността променят майчината физиология и могат да повлияят на невроповеденческото развитие.

източници:

Fifer, W. P. (2005). Normal and abnormal prenatal development. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 173-182). New York, NY: Cambridge University Press
www.americanpregnancy.org
www.babycentre.com

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130