Хиперкинетичното разстройство се характеризира с абнормални нива на хиперактивност и дефицит на вниманието, продължаващи в рамките на поне 6 месеца и проявяващи се, както у дома, така и в училище и/или в отношенията с връстниците.

Диагностиката на това заболяване се осъществява с помощта на Международната Класификация на Болестите, 10-та ревизия (МКБ-10) или Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-IV). В България се използва МКБ-10. Двете издания, дори и силно припокриващи се, предлагат някои различия към това заболяване и неговите разновидности. В таблицата долу, може да намерите симптомите за диагностициране според двете международни класификации.

Децата с Хиперкинетично разстройство изостават от връстниците, както на когнитивно, така и на социално и емоционално ниво. Техните трудности във вниманието и прекомерната им възбуда не им позволяват адекватно развитие, въпреки, че те успяват да наваксат, дори и със закъснение. С течение на времето симптомите се променят. Докато при малките се наблюдава значителна хиперактивност, тя постепенно намалява с годините, без това да се дължи на медикаментозното лечение. Симптомите на невнимание са по-постоянни през времето. Юношите са изложени на много по-голям риск от употреба на алкохол, цигари и наркотици. Те са и в по-голям риск от всякакви други инциденти, провокирани от тяхната импулсивност, прекомерна активност и невнимание.

Хората с Хиперкинетичното разстройство, нерядко (в около 50% от случаите), отговарят на критериите за съпътстващо разстройство. Най-често, това са различни нарушения на ученето и поведенчески разстройства, свързани често с висока агресивност и девиантни прояви. В около 20 - 30% от случаите съпътстващите разстройства са от спектъра на Тревожните и/или Депресивни разстройства. Колкото по-малко съпътстващи разстройства има, толкова по-добра е прогнозата за подобрение на симптомите и нормален живот.

Освен поведенческите симптоми, описани в международните класификации, Хиперкинетичното разстройство се отличава и с различни нарушения на неврологично ниво. Въпреки, че тези биологични промени не са включени в диагностиката на това заболяване, те обещават да внесат яснота в развитието и евентуалното подобрение на неговите симптоми. Така например, някои мозъчни структури (базал ганглия и части на префронталната мозъчна кора), които са отговорни за нивото ни на активност, възбуда и внимание, показват абнормална активност и редуциран размер. В базалната ганглия се осъществява абсорбирането на невротрансмитерите допамин и норепинефрин (норадреналин). При хората с Хиперкинетично разстройство, нарушение в абсорбирането и разпространението на тези невротрансмитери в мозъка е една от причините за поведенческите симптоми при това разстройство. На този механизъм е базирано и медикаментозното лечение за Хиперкинетичното разстройство. Стимулантите (e.g., Ritalin) увеличават количеството на приетия от мозъка допамин, като по този начин подобряват вниманието и намаляват (хипер)активността. Strattera е друг вид медикамент, който стимулира продукцията и приема на норадреналин в мозъка. Той е по-неефективен върху симптомите на хиперактивност, но е предпочитам при съпътстващи депресивни или тревожни разстройства. Не трябва да се забравя, обаче, че използването на тези медикаменти не идва без своите недостатъци. Ефектите от стимулантите не са еднакви при всички пациенти. При някои се постигат сериозни подобрения, докато при други не толкова. Медикаментите имат и своите странични ефекти като главоболие, гадене, болки в стомаха, липса на апетит и смяна на настроенията. Те не лекуват Хиперкинетичното разстройство, а редуцират неговите симптоми. При спиране на лечението, оплакванията се връщат обратно.

Наличието на това разстройство несъмнено изисква повече грижи, внимание и отдаденост. Съществуват не малко техники, подобряващи вниманието и концентрацията на децата, помагайки им да се справят по-добре в училище и в игрите с връстниците си. Една от тях е редовното спортуване. Спортът повишава нивата на допамин и норадреналин по естествен начин, без странични ефекти. Редовният и регулиран хранителен режим също е от съществено значение. Не на последно място е пълноценният сън. Това са все техники, които са леснопостижими и от голямо значение. Терапията също е доказала своите положителни влияния върху това заболяване. В последните години, все повече техники и обучения доказват своето трайно влияние върху концентрацията и вниманието на децата.

източници:

Tannock (2003) Neuropsychology of attention disorders. Handbook of neuropsychology, vol 8. Segalowitz and Rapin (Eds).
ICD – 10, The ICD-10 Classification of Mental and Behavioural Disorders, World Health Organization, Geneva (1993)
DSM – IV, DIAGNOSTIC AND STATISTICAL, MANUAL OF MENTAL DISORDERS FOURTH EDITION, Published by the American Psychiatric Association, Washington, DC (2000)

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130