Съществуват много и различни теории, свързани с разбирането за интелигентността. Ако за момент си зададем въпроса „Какво е интелигентност?“, едва ли ще можем да дадем ясен отговор, а дори и да успеем, той едва ли ще бъде идентичен с този на някой друг човек. Може би, най-точното и общо определение, което можем да намерим, е „способността да учим, мислим и адаптираме“.

Доскоро се смяташе, че интелигентността на бебетата наподобява вид сензомоторна програма, сравнително различна от тази, развиваща се в по-късното развитие на децата. Причина за това мнение е фактът, че измерванията на интелигентността на бебетата (сензомоторните им умения) не предвиждат успешно по-късната интелигентност (учене и мислене). Новите изследвания, обаче, показват, че все пак съществуват методи, които предвиждат по-добре развитието на интелигентността във времето. Това, например, е предпочитанието на бебетата към новите, непознати обекти. Това тяхно предпочитание обяснява защо и как малките научават нова информация, само, когато те са готови за нея. Те не губят времето си с вече познатите им обекти и дейности или с тези, които са прекалено непонятни за тях. Така, може да се каже, че бебетата, които проявяват определен, по-висок интерес към новостите ще покажат по-добри резултати на тестовете за интелигентност на възраст 2 до 7 години.

За да разберем по-добре интелигентността и нейната същност обаче ние трябва да погледнем към различните теории, които я представят и ходът на тяхното развитие.

Психометричната перспектива

Традиционното виждане за интелигентността я описва като общо качество, състоящо се от отделни мисловни умения, които работят заедно. Някой я разбират като общо умение, докато други я възприемат като микс от лексикални способности, способности за разсъждения, пространствено ориентиране и адаптиране. Според психометричната перспектива интелигентността може да се развива по различни начини. Различните способности могат да се увеличат или пък уменията, които вече съществуват могат да се смесят и развият в други специфични способности. Така например, децата постепенно развиват и усъвършенстват техните умения. Повечето тестове за интелигентност са основани на този възглед. Те измерват различните фактори (език, мислене, знание), чиито общ сбор определя крайния резултат на теста за интелигентност. Най-често използваните тестове за интелигентност са тези на Станфорд-Бине и Wechsler Intelligence Scаles.

Възгледът на Пиаже

Тази перспектива смята, че детското мислене се състои от развитието на последователни логически системи, различни от тези на възрастните. Детското развитие се случва в определени фази, през които децата преминават. Малките успяват да напреднат в разсъжденията си чрез процесите на асимилация и акомодация. Асимилацията представлява възможността за приемането на новата информация и напасването й към вече, натрупаните знания. Когато срещнат несъответствие, малките са принудени да напаснат своите убеждения към новите, по-адекватни възгледи. Това е и процесът на акомодация, когато децата променят структурата на знанието си и го напасват в съответствие с опита. Чрез тези механизми те надграждат знанието си и преминават през различните етапи на мислене и възприемане на света. Съзряването на тези процеси е тясно свързано с биологичното съзряване на децата. За всяка възраст са характерни определени способности.

Социокултурна перспектива

Обратно на Пиаже, Виготски твърди, че когнитивното развитие се дължи основно на средата и социалното обкръжение на децата. Според него, по-голямата част от знанието се натрупва благодарение на взаимоотношението ни с околните и средата. Децата научават за света от интеракцията с него и контекста (конкретните условия).

Интелигентността като система

Гарднер предлага съвременна теория за интелигентността, която се състои от 8 съставни части: език, логика / математическо мислене, пространствено възприятие, музикално усещане, моторни умения, знание за света, личностни качества и междуличностни/социални умения. Според него, всяка отделна категория е независима. Високата интелигентност и умения изискват доброто взаимоотношения между отделните съставни части. Според Sternberg, интелигентността се състои от аналитично мислене, креативност и практическо мислене. Той обръща внимание на значение на обработката на информация в процеса на развитието. Децата, например, се развиват чрез научаването на нови процеси, стратегии и начини на мисловно представяне на информацията.

Въпреки наличието на множество теории, те всички, в основата си, споделят сходни идеи. Интелигентността е сложна система, изискваща конкретен опит и условия за адекватно развитие. Съвременните теории и изследвания доказват, че както генетичните, така и средовите фактори оказват съществено влияние в развитието на нашите умения и начина ни на мислене.

източници:

Sternberg, R. J. (2002). Intelligence. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 332 - 335). New York, NY: Cambridge University Press

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130