Когнитивно развитие

В продължение на много години теоретичните основи на когнитивното развитие произлизат главно от теорията на Жан Пиаже. Той смята, че децата са биологично подготвени за активното изграждане на знания в точна последователност, водеща до появата на логическото мислене. Въпреки несъмненото положително влияние на тази теория, някои справедливо отбелязват, че тя пренебрегва важната роля на социализацията.

Друга гледна точка произлиза от изследванията на Лев Виготски. Той твърди, че мисълта се развива първоначално в социалното взаимодействие и по-късно става достояние чрез езика и речта. Според него, познанието на детето се развива в социалния контекст чрез взаимоотношенията с родителите, братята и сестрите, приятелите и възпитателите на детето. Т.е., когнитивното развитие на децата е зависимо от и се развива благодарение на контактите им с другите.

Двете теории оставят трайно влияние върху съвременния поглед за разбирането на когнитивното развитие. Биологичната ни предразположеност за натрупването на знания чрез преживявания и взаимоотношенията ни с околните играят важна роля във формирането и развитието на нашите познавателни процеси.

Между 2 и 6-годишна възраст, детската мисъл постепенно съзрява и позволява на децата да възприемат реалността по един по-ясен и разбираем начин. Тяхната памет се подобрява заедно с усъвършенстването на езика. Увеличаването на речевия запас и овладяването на езика дават възможност за по-лесното запомняне и припомняне на различните събития. Способността да се кодират спомени с помощта на вече научените думи и понятия дава възможност на децата да запомнят преживяванията си. Това умение зависи от узряването на областите в мозъка, отговорни за езика и се развива чрез разговорите на родителите с техните деца за отминалите събития. В предучилищна възраст децата развиват база от знания, която им позволява да правят различни асоциации и да категоризират обектите и своите преживявания. За разлика от по-малките, за които изживяванията често изглеждат отделни и различни едно от друго, в предучилищната възраст децата съумяват да обобщят отделните събития и да стигнат до определени умозаключения. Все по-често, те категоризират и могат да създадат очаквания на базата на миналия опит. Ако едно дете може да свърже новия опит към вече съществуваща в неговото съзнание категория, то е по-вероятно да го запомни. Възрастните често се изненадват от сложните и свежи идеи на 4 - 6-годишните, които демонстрират своите аналитични и концептуални способности. На тази възраст те имат гъвкава мисъл, нови идеи и непрекъснато подобряват своя речев запас и мислене. В резултат на това, децата са по-вещи в приемането на нови изживявания и неочаквани събития в игрите и по-умели в разсъжденията си. От 4 до 5-годишна възраст децата осъзнават, че реалността е по-сложна, отколкото са очаквали, че има изненадващо много връзки между нещата и че има много въпроси, чиито отговори те все още не знаят. Тази "мистерия" тласка тяхната мотивация към научаването на нова информация, за да могат най-накрая да разберат всичко за техния свят. Те задават много въпроси и изпробват различни версии за реалността. Отговорите на "големите въпроси" предизвикват емоции на изненада, любопитство и безпокойство. Те искат да знаят как и защо вали, защо от небето, защо водата е синя и какво точно има в нея, за да бъде синя.

Зрително възприятие

Голяма част от основните зрителни функции са налице още при раждането. Способността за разпознаване на детайли, цветове и движения, както и способността за насочване на вниманието при сканирането на големи статични стимули и проследяването на малки, движещи се обекти се развиват постепенно след раждането. Усъвършенстването на възприятието за дълбочина отнема по-голямата част от първата година. С придобиването на повече опит и научаването на повече от заобикалящия ни свят, се променя и начина, по който ние възприемаме видяното. Това е и причината, поради която, когато се върнем на местата, на които сме били в различните периоди от нашето детство, всичко ни изглежда по-различно. Това, което виждаме е свързано с нашите емоции, знание и физиологични възможности върху способността ни за възприемане. Скритото внимание например представлява умението за фокусиране върху един от няколко възможни сетивни дразнители. То е невронен процес, който подобрява нашите възможности за приемането и разпознаването на различни сигнали и стимули от определена част от видяното. Развитието на някои аспекти на този вид внимание отнема по-дълго време. Умението за интегрирането на информация от отделни части на обектите в пространството и времето например изисква няколко месеца и дори години, за да достигне до пълното си съзряване.

Звуково възприятие

Възприятието за звук е силно развито още при раждането. Бебетата са силно чувствителни към честотата, силата и тембъра на звука. Праговете на слуховата чувствителност при по-малките обаче са по-високи от тези при възрастните, което означава, че децата са с намалена чувствителност към дискриминацията на по-сложни звуци (например усет към различните музикални инструменти). Подобряване в дискриминацията на тези звуци настъпва във възрастта между 4 и 6 години. Въпреки това, дори и по-големите деца (4-9 години) не са достигнали нивото на чувствителност при възрастните. Възрастните обаче могат да дискриминират фонетичните контрасти, които се използват за диференциация на смисъла на собствения си език, но не могат да долавят контрасти, уникални за други езици. Преди 6-месечна възраст, бебетата могат да дискриминират всички контрасти в родния и чуждите езици. До 10-12 месеца слуховото възприятие към тези контрасти се доближава до това при възрастните. Новородените например могат да откриват пропуски и промени в темпото на звука и тяхната чувствителност към тези звукови функции продължава да се развива в детска възраст (при особени диалекти или акценти например). Чувствителността към бързите промени в езика е важна за представянето на фонемите в речта. Адекватното и навременно звуково възприятие е от съществено значение за придобиването на езиковите умения.

източници:

Сallaghan, Т. С. (2005). Cognitive development beyond infancy. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 204-209). New York, NY: Cambridge University Press
Johnson, P. S., Hannon, E. E. & Amso, D. (2005). Perceptual development. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 210-216). New York, NY: Cambridge University Press
Clark, J. E. (2005). Locomotion. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 336-339). New York, NY: Cambridge University Press
Davis, D. (2011). Toddler Development (chapter 7). In Child Development: A Practitioner's Guide (3rd ed.). New York, NY: The Guilford Press
Davis, D. (2011). Preschool Development (chapter 9). In Child Development: A Practitioner's Guide (3rd ed.). New York, NY: The Guilford Press

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130