Въпреки многобройните опити на изследователите да научат шимпанзетата да говорят и не по-малкото опити за пресъздаването на компютърна програма, наподобяваща нашите способности, ние, хората, оставаме единствените същества, притежаващи толкова богат и сложен език. Трудно може да се каже дали нашият интелектуален напредък се дължи на това наше качество или езикът е просто следствие от по-високия ни интелект, но едно е сигурно - ние дължим положението си и голяма част от уменията си на езика.
Някак и някъде в нас е заложено уникалното умение да говорим помежду си и да се разбираме. Ние започваме да развиваме речевите си способности още в пренатална възраст. Новородените имат способността да разграничават родния от чуждите езици. На 4 месеца те вече разпознават собственото си име, а на 6-месечна възраст – думи като "мама" и "татко". Постепенно, тези наши умения се развиват и в рамките само на няколко години се научаваме да говорим свободно и да се разбираме с околните. На 7-годишна възраст децата вече успяват да произнасят правилно специфичните за родния си език звуци.
Респираторната система, ларинксът и вокалният тракт са все органи, които трябва да бъдат добре развити и зрели, за да можем да произнасяме думите правилно. Първоначално бебетата започват да произнасят гласни звуци и по-малко съгласни. Постепенно преминават към гукането, формирането на срички и накрая на цели думи. Докато всички тези гласови умения се развият и ние започнем да говорим с децата си, посочването се явява наш общ помощник. Малките деца, чиито речеви умения са все още недобре развити, успяват да контактуват с родителите си посочвайки им определени предмети, които те искат или са привлекли вниманието им. Този феномен се появява на около 10-месечна възраст и е предходник на езика. Чрез посочване и поискване, децата научават много и успяват по-добре да се разбират с околните.
Първите думи, които децата най-често казват са имена на хора или предмети от ежедневието им, често използвани от грижещите се и самите тях. До 16-тия месец, повечето деца вече знаят около 50 думи. Достигнали вече този речев запас, в периода между 18-тия и 20-тия месец, децата могат да запомнят цели 9 нови думи на ден. Достатъчно е само те да бъдат употребени в ясен и адекватен контекст, за да могат децата да ги разберат.
Първите комбинации от думи, които малките правят звучат телеграфично: „татко топка“, „там котка“ и други подобни. Между 2 и 3-годишна възраст, децата постепенно започват да подобряват своята граматика. Вече включват глаголи и други части на речта: „ям закуска“, „мама идва“. В периода след 3.5-годишна възраст, децата започват да образуват по-сложни и граматично правилни изречения. На 4 години, те вече се опитват да разбират и смисъла зад думите. Какво всъщност другите имат предвид, казвайки нещо. Те все още разбират казаното буквално. Ако някое дете вдигне телефона и някой от другата страна попита „майка ти вкъщи ли е“, то е много вероятно да отговори на въпроса и след това просто да затвори. На тази възраст децата невинаги успяват да се досетят, че този въпрос означава, че някой иска да говори с тяхната майка по телефона.
Голям принос в развитието, както на езика, така и на другите умения у децата, има комуникацията на децата с околните. Колкото повече те контактуват и говорят с другите, получават прости обяснения за ежедневните събития и отговори на своите въпроси, толкова по-богат е техният речник. Между 2.5 и 4-годишна възраст детското любопитство нараства значително. В този период децата се интересуват от всичко, случващото се около тях и не се изморяват да питат защо нещата се случват по точно този начин. Колкото повече търпение имаме да обясняваме, толкова повече и по-бързо нашите деца ще разберат заобикалящия ни свят. Системното игнориране на тези „защо“ въпроси ограничава децата и ги учи, че отговорите на тези въпроси не са важни и тяхното задаване е излишно. Въпреки, че децата на тази възраст забравят повечето от наученото, изследванията показват, че децата, на чието любопитство е било адекватно отговаряно се справят по-добре в училище.
Най-честите и добре познати проблеми са ушните инфекции, проблемите с речта и артикулацията, забавяне на езика и заекването.
Възпалението на ушите е свързано с натрупване на течност в ухото и временна загуба на слуха. Това състояние е по-сериозно, когато се случва и в двете уши. Около 1/3 от децата страдат от възпаление на ушите, като те учестяват значително при контакт с повече хора, особено такива, имащи такива проблеми. Средно, едно 2-годишно дете е имало 6 инфекции, всяка, продължила около 4 седмици. Децата, имали повече от 3 инфекции през първата си година, често проговарят по-късно, концентрират се по-трудно в началните класове и се затрудняват в разказването на истории. Въпреки това, тези проблеми биха могли да се преодолеят и не се случват при всички деца.
Проблемите с речта и артикулацията включват трудности в произнасянето на определени звуци. Те могат да се изразяват в заместване, пропускане, добавяне или промяна на тези звуци. Такива грешки, обаче, са често срещани при децата. Можем да говорим за речеви нарушения, когато тези грешки продължат повече от нормалната за тях възраст, като това може най-добре да се определи от специалист. Не всички артикулационни пропуски влизат в групата на нарушенията. Някои могат да се дължат на специфичен акцент.
Забавянето на езика е друг проблем, тревожещ сериозно родителите. По-късното проговаряне, обаче, не е сигурен белег за наличието на проблем. Някои деца проговарят по-късно, но тяхното развитие по нищо не се различава от това на връстници им. В някои случаи, обаче, забавянето може да бъде белег за присъствието на проблем (възпаление на ушити, например). С други думи, има 2 вида забавяне на речта. В първият случай, децата разбират всичко, но просто не говорят. Тази група не бива да тревожи родителите. От друга страна, стоят децата, чието закъснение в проговарянето се дължи на някакъв проблем. Те, обаче, се различават с това, че не разбират езика (добре) и съответно не реагират адекватно на казаното им. Забелязва се, че родителите често усещат разликата между двете групи. Особено тези, прекарващи най-много време с децата си.
Ако вашето дете не е казало поне няколко думи до 18-месечна възраст, вие трябва да се консултирате със специалист (независимо в коя група причислявате детето си). Първото, което трябва да бъде изследвано в такива случаи е слухът на детето.
Заекването е често срещано сред малките деца. При него също се срещат 2 форми. При първата, няма нужда от сериозни притеснения. На 2 – 2.5-годишна възраст заекването най-често се дължи на старанието на децата да казват повече и нови думи, които все още ги затрудняват. В повечето случаи, този вид заекване отшумява до няколко месеца. Важно е да не му се обръща голямо внимание, защото това може да има негативен ефект върху детето. Забавете темпото на разговора и не правете от това голям въпрос.
На 3-годишна възраст специалистите приемат заекването по-сериозно. Ако то е комбинирано с други движения, например на ръцете или гримаси, и продължава значително време, детето трябва да бъде заведено при специалист.
Kent, R. D. (2005). Speech Development. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 249-256). New York, NY: Cambridge University Press
Wells, G. (2009). The Social Context of Language and Literacy Development In A. Barbarin & B. Wasik (Ed.), Handbook of Child Development and Early Education (pp. 271-300). New York, NY: The Guilford Press USA
Hirsh-Pasek, K., Golinkoff, R.M. & Pereira, M.G. (2002). Language Development. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 228-232). New York, NY: Macmillan Reference USA
Емоциите са двигателят, чрез който децата изпълняват своите цели и основното им средство за комуникация. Новородените показват общи модели на раздразнение и вълнение. Едва по-късно през първата година се развиват емоционалните изрази като радост, изненада, тъга, отвращение, гняв и страх.
Схемите са мисловните категории, които ни помагат да тълкуваме и разбираме света. Според Пиаже, схемата включва конкретната категория на знанията и процеса на активирането й.
В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.