Периодът след раждането е свързан с ненадминати изисквания, лишения и много промени, дори и в ситуация на най-добри обстоятелства. Този период е наситен с толкова промени и задължения, че е съвсем обичайно за новите родители да изпитат повишена тревожност и несигурност, свързани с прехода към родителството. Промените в ангажиментите, режима на съня и ежедневието изискват адаптация, както и нагаждане към темперамента на бебето с този на родителите. Несъмнено, този ''нов живот'' внася смут във вече установения ритъм на живот, както на майките, така и на бащите.

Неслучайно, тези бурни промени могат да доведат до депресивни състояния и дискомфорт. Съществуват три форми на следродилна депресия. Първата от тях е най-често срещаната и лека форма, която се среща при 80% от майките (данни от САЩ) и се нарича "baby blues". Тази форма на следродилна депресия се забелязва часове след раждането и може да продължи от няколко часа до няколко дни след това. Въпреки, че симптомите на тъга, плач и смяна на настроенията са несъмнено неприятни, те не причиняват сериозни и трайни промени в състоянието на майката.

По-сериозен проблем е следродилната психоза ("postpartum psychosis"), която предизвиква значителни нарушения във функционирането, но за щастие е рядко явление. Нейните симптоми могат да бъдат смяна на настроенията, халюцинации и неадекватност. Такова състояние сериозно възпрепятства психиката и поведението и хоспитализирането е често необходимо.

Третата форма на следродилна депресия носи и нейното име - "следродилна депресия" ("postpartum depression"). Тя се среща при около 15 - 20% от жените (данни от САЩ). Единствената разлика на това състояние от депресивния епизод, описан в Международната Класификация на Болестите - 10-та ревизия (и в DSM-IV) е, че то възниква в периода до 3 месеца след раждането. Поставянето на тази диагноза изисква наличието на характерните за нея симптоми в рамките на поне 2 седмици.

"При типичните епизоди на лека, умерена и тежка депресия пациентът страда от понижено настроение, намалена енергия и спад на активността. Способността за изживяване на удоволствие, интересите и концентрацията са отслабени и често е налице силна умора, дори след минимално усилие. Сънят обикновено е нарушен, а апетитът намален. Самооценката почти винаги е понижена, често е налице неувереност в себе си (дори и при лек епизод), известни мисли за вина и безполезност. Пониженото настроение варира слабо от ден на ден, обикновено не се влияе от обстоятелствата и може да е придружено от, така наречените соматични симптоми, като загуба на интерес към околния свят и усещания за удоволствие, събуждане по-рано от обичайното, по-изразителна потиснатост сутрин, изразена психомоторна забавеност или тревожност, загуба на тегло, загуба на либидо. В зависимост от броя и тежестта на симптомите, депресивният епизод може да бъде уточнен като лек, умерен или тежък." (МКБ-10)

Причините за възникването на следродилна депресия са идентични с тези на класическия депресивен епизод. Те най-често са съчетание от няколко фактора, като, например, генетична предразположеност, преживяване на стресови ситуации, проблемна бременност, хормонален дисбаланс, предишно преживяване на депресивно състояние.

В случаите на следродилна депресия, последствията не са злополучни само за майката, но и за детето. Те могат да имат сериозни ефекти върху отношенията и връзката родител - дете, а пълноценното развитие на детето може да бъде възпрепятствано от социална, когнитивна и емоционална гледна точка. Кърмачетата имат изключителна нужда от грижи и внимание и липсата на адекватна родителска грижа в този период може да остави сериозен белег в по-късното развитие на детето.

Лечението на депресията е най-често медикаментозно и / или терапевтично. При следродилната депресия, антидепресантите се изписват изключително рядко. Те се отделят в кърмата и могат да доведат до сериозни усложнения. Психотерапиите, които са доказали положителното си въздействие върху депресията са Интерперсоналната терапия и Когнитивно-поведенческата терапия. В ситуация на следродилна депресия е изключително важно да се обърне внимание и на конкретните отношения "майка-дете" и да се направи всичко възможно те да се нормализират и стабилизират.

Несъмнено следродилната депресия е тежко и изпълнено с дискомфорт състояние. Дори завладени от него, не трябва да забравяме, че не носим отговорност само за себе си и трябва да положим максимални усилия, за да се справим. Не бива да се забравя, че бащите не са застраховани от състояния на депресия.

източници:

Dickstein, S. (2002). Postpartum Depression. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 312-315). New York, NY: Macmillan Reference USA
ICD – 10, The ICD-10 Classification of Mental and Behavioural Disorders, World Health Organization, Geneva (1993)

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130