Признак за започването на раждането са контракциите. Понякога, обаче, бъдещите майки имат леки контракции още в началото на шестия месец, като те често продължават до края на бременността. Контракциите на истинското раждане се различават с това, че причиняват повече дискомфорт и са с по-голяма честота и интензивност. Други индикатори за началото на родилния процес могат да бъдат (но не означават обезателно начало на раждането) болки в кръста, коремни спазми, диария, нарушено храносмилане, леко вагинално кръвотечение и изтичане на околоплодните води. Изхвърлянето на водите може да настъпи известно време преди действителното раждането. В такива случаи шансът от инфекции се увеличава и често лекарят предизвиква раждането. Единственият сигурен признак на започващото раждане са появата на редовни, ритмични контракции, които се увеличават по честота и сила.

Раждането настъпва в три фази: откриване / разширяване, изтласкване и отделяне на плацентата.

Фазата на откриване на шийката на матката може да продължи между 2 и 16 часа. Първоначално контракциите са с времетраене 30-45 секунди на всеки 15-20 минути. Те са неволеви и тяхната функция е да разширят шийката на матката, за да може бебето да премине през нея. В хода на тази фаза контракциите се учестяват до минута или две една от друга. В края на този етап може да има серия от много интензивни контракции, а през това време шийката на матката е опъната около главата на бебето. Тогава жената често се чувства изтощена и е готова да се откаже, но този етап рядко продължава повече от 30 минути и често трае много по-малко.

Във втората фаза контракциите продължават да бъдат дълги по времетраене и разпределени в равни интервали, но тук жените имат силна необходимост да напъват. С всяка контракция и последващото го напъване, бебето се подава все повече. При първата й поява, главата на бебето може да е с цилиндрична форма, в резултат на преминаването й през шийката на матката, но скоро тя възстановява нормалната си форма. Някои бебета проплакват още в този етап от раждането. Със следващите контракции се откриват раменете и останалата част от тялото излиза по-лесно и бързо. Практика от миналото е лекарят да хване бебето надолу с главата, веднага след раждането, за да позволи на секретите от устата и носа му да изтекат, така че то да може да започне да диша, което обикновено започва с въздишка и плач. Днес е по-обичайно секретът от устата и носа на бебето да се премахва чрез засмукване, веднага след като главата се покаже. След пълната поява на бебето, пъпната връв се срязва, бебето се повива и се изпълняват различни процедури като поставянето на капки сребърен нитрат в очите на бебето, за да се предотврати инфекция и поставяне на гривни за идентификация на майката и бебето.

По това време се оценява и общото здравословно състояние на новороденото чрез точковата система на APGAR. На първата, петата, и десетата минута от раждането на бебето се поставя оценка от 0, 1 или 2 за мускулната активност, сърдечната и рефлексна дейност, цвета на кожата и дишането. Този тест дава обща информация за състоянието на бебето и потенциалните опасности, които, евентуално, могат да последват. Повечето деца имат резултат между 5 и 10 и около 90% от новородените имат резултат от 7 или по-висок. Няма причина за безпокойство, освен ако резултатът не е под 5 точки.

По време на третия, последен етап от раждането, плацентата се отделя от матката. Веднага след раждането на бебето, контракциите на майката продължават, което спомага за отделянето на плацентата. При нейното напълно отстраняване раждането се смята за завършено. След това, матката трябва да се втвърди, за да се предотврати кръвотечение, причинено при отделянето на плацентата от маточните стени, за което лекарите внимателно следят. Дължината на целия родилен процес продължава средно около петнадесет часа (от първата контракция до отделянето на плацентата), като най-често, първото раждане трае по-дълго.

Съществуват различни техники, които улесняват процеса на раждането. Едни от тях са тези на Lamaze и Dick-Read, които стават популярни в началото на 1970. Според Dick-Read, болката по време на раждането не е неизбежна и е резултат от страхът, който се предава от майка на дъщеря през поколенията. Dick-Read подчертава, че информирането на жената за процеса на раждането отнема страха от неизвестното и спомага за неговото по-лесно и безболезнено изпълнение. Френският акушер-гинеколог Фернан Ламазе разработва метод за раждане, който той нарича "раждане без болка". Тази популярна техника обикновено започва през третия триместър с дихателни и други упражнения, които се използват по време на раждането, за да помогнат на жената да контролира безпокойството си и да успява да се отпуска и напъва в подходящото за това време. Практикуването на тези упражнения спомага за по-безпроблемно и бързо раждане.

В Западна Европа и Америка съществуват, така наречените алтернативни родилни центрове, които са създадени в резултат от опасностите и високият риск при учестилите раждания в домашни условия, от една страна, и неудовлетвореността от условията в болниците, от друга. Тези центрове предоставят уютна атмосфера, близка до домашната и обслужване, което се различава от това в болниците. Те са предпочитани от много бъдещи родители с това, че комбинират уюта и комфорта, от които бъдещата майка се нуждае и същевременно осигуряват безопасност и адекватни условия при евентуални усложнения.

Повечето усложнения, възникващи в процеса на раждането могат да бъдат успешно разрешени от акушер-гинеколога и неговия екип. Пример за едно такова усложнение е, когато бебето е обърнато (седалищно предлежание). Тогава пъпната връв излиза заедно с главата и има опасност от задушаване. Наблюдението и намесата на лекар в такива случаи са жизненоважни. Често, акушерите завъртат бебето преди то да се е подало, за да предотвратят евентуални усложнения. В по-голямата част от случаите, бебетата се израждат без чужда помощ, но при усложнения, намесата на специалисти е необходима, което доказва, че раждането в домашни условия е изключително опасно и може да доведе до сериозни последствия за състоянието на бебето и майката. Сърдечната дейност на бебето се контролира по време на раждането, а когато е налице основание за безпокойство, може да бъде назначено изпълнението на секцио. Въпреки че цезаровото сечение се счита за безопасно за майката и детето, то е сериозна операция. То може да бъде извършено по различни причини, като трудности и или опасност при нормално раждане, седалищно предлежание, необходимост от спешно израждане и предишни цезарови сечения. По правило, секциото е планирано предварително и се извършва преди естественото раждане да е настъпило. Днес то може да се извърши дори след като маточните контракции са започнали, ако детето не може да бъде изродено по друг начин.

Около 10% от новородените в САЩ показват усложнения, достатъчни, за да бъдат оставени в неонатално интензивно отделение. Едни от най-често срещаните нарушения при новородените са бронхопулномата дисплазия, церебралната парализа, (екстремното) недоносване, хидроцефалията, хипоксично-исхемичната енцефалопатия, исхемията, стомашно-чревните заболявания, перинаталната асфиксия, прееклампсията и ретинопатия при недоносените. Бронхопулмонална дисплазия е хронично белодробно състояние, което е причинено от увреждане на тъканите на белите дробове и се характеризира с възпаления и белези. Обикновено се получава при недоносени деца, които са получили механична вентилация и допълнителен кислород за лечение при респираторни заболявания. Церебралната парализа се характеризира с аномално развитие на движенията и позата, нарушения на двигателната активност и координацията. Недоносването - деца родени преди 37-мата седмица от бременността и екстремно недоносване - родени преди 28-мата седмица от бременността. Въпреки многобройните изследвания в областта на перинаталната грижа, преждевременното раждане остава честа причина за смъртността и уврежданията при новородените. Най-уязвимите са родените преди 28-мата седмица от бременност и тези с тегло по-малко от 1000 гр. Заболяванията, свързани с преждевременното раждане, са многобройни и често водят до увреждания през целия живот. Хидроцефалията представлява необичайно увеличение на количеството на гръбначномозъчната течност в черепната кухина, придружено от разширяване на мозъчните вентрикули и черепа. Хипоксично-исхемичната енцефалопатия се характеризира с увреждане на централната нервна система в резултат от неадекватно снабдяване с кръв и кислород на мозъка. Не всички засегнати деца имат трайни неврологични нарушения. Исхемията представлява недостиг на кръв към сърцето или мозъка, което се дължи на запушване на притока на артериалната кръв. Стомашно-чревните заболявания засягат главно недоносени деца и се характеризират с инфекция и възпаление на чревната стена, което може да доведе до необратими щети и разрушения. Перинатална асфиксия е прекъсване на потока на кръвта от плацентата по време на раждане, което е достатъчно сериозно, за да намали притока на кислород към бебето. Тя се получава най-често при бебета с ниско тегло и или при рязко и внезапно прекъсване на потока на кръвта при пресиране на пъпната връв. Нейното наличие не означава обезателно трайни нарушения, оставащи през целия живот. Прееклампсията представлява тежко състояние, развиващо се в края на бременност, което се изразява с внезапно повишаване на кръвното налягане, прекомерно увеличаване на теглото, отоци, силно главоболие и зрителни нарушения. Ретинопатията при недоносени е заболяване, което се причинява от аномално развитие на ретината и кръвоносните съдове, което може да доведе до трайно увреждане на ретината и загуба на зрението.

За щастие, специалистите са добре запознати с възможните усложнения и бързата им и адекватна намеса е от съществено значение. Поради тази причина, раждането в домашни условия, без специалисти и апаратура са нежелателни.

източници:

Trevathan, W. R. (2005). The Status of the Human Newborn. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 188-192). New York, NY: Cambridge University Press
Smith, D. L. (2008). Birth Complications and Outcomes. In M. Haith & J. Benson (Eds.), Encyclopedia of Infant and Early Childhood Development (pp. 182-191), vol.1. Denver, Colorado: University of Denver USA

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130