Десетилетия на изследвания оставят идеята, че хората се раждат като "празен лист", зад гърба си. Новородените претърпяват драматични промени във всеки един аспект от тяхната вътрешна и външна среда. Те са очевидно добре подготвени да издържат на тези предизвикателства и съумяват да се адаптират към новите условия. Подкрепата от плацентата в дишането се замества с тази на белите дробове, сърдечният пулс се увеличава и системите за контрол на телесната температура и храносмилането започват да функционират. Забележително е, че новороденото е оборудвано с поведенчески механизми, оформени през вековете на еволюция, които служат за привличане на майката и я подтикват към грижи за новороденото. В първите седмици бебета могат да се съсредоточават върху обекти на разстояние около метър и показват особен интерес към контраста на тъмно и светло. Остротата на зрението обикновено е напълно развита до 12-тия месец. През първият месец от раждането (неонаталния период) бебетата развиват своя режим на сън, хранене и други занимания. Новородените разпознават миризми и вкусове и умеят да локализират звуци. Различните части на тялото се развиват с различно темпо. Мозъкът се развива по-рано, а крайниците по-късно.

Физиологично развитие

Физиологията на детето и неговата централна нервна с-ма претърпяват драматични и бързи промени през първите две години. Теглото на бебето се удвоява до пет месечна възраст, утроява до дванадесет месеца и нараства до 4 пъти до втората година. Неговата височина обаче не се променя така драстично. При раждане то е достигнало 75% от ръста, до който ще достигне до втората си година. Наддаването на тегло е придружено от трансформации в пропорциите на тялото. Главата расте най-бързо и достига зрялост най-рано, следвана от останалите части на тялото в посока към краката (шията, трупа, краката). При двигателното развитие обикновено се прави диференциране между груба и фина моторика. Първата се отнася до развитието на контрола върху движенията на трупа, ръцете и краката, докато втората се отнася до възможността за използване на ръцете и пръстите на ръцете при боравене с различни предмети. Бебета се научават първо да контролират ръцете си, преди пръстите и главата си преди краката. Промените в пропорциите на тялото повлияват и развитието на възприятието, моторната, когнитивната и емоционалната с-ми. Структурата на мозъка се развива бързо. Въпреки, че хората се раждат с почти всички неврони, след раждането те започват да изграждат проводимостта и връзките между тези неврони, което е свързано с натрупването на мастна субстанция (миелин). Поради тези причини, мозъкът, който тежи около 370 грама при раждане достига 1080 грама до тригодишна възраст. Преди учените са смятали, че мозъкът на новороденото притежава достатъчно връзки и че средата не играе важна роля в неговото развитие. Днес е ясно, че средата оказва важни и трайни влияния върху развитието на мозъка на бебето. Това ще рече, че средата трябва да предлага оптимално количество стимули, чрез които детето да научава и съответно да изгражда тези невронните връзки. Стимулирането на сензорите е важно за развитието на нервната система и недостатъчната стимулация може да попречи на нормалното неврологично и сензорно развитие. Така например, децата, родени с кривогледство, което не е коригирано, е възможно да не развият бинокулярното си зрение. Изследванията показват, че има периоди, в които мозъкът "възприема и попива" повече, отколкото в други периоди.

Възприятие и двигателно развитие

При раждането, сензорните системи могат да обработват сетивната информация от външния свят и от собственото тяло, но всяка система функционира, в голямата си част, по-ограничено от това в по-късен етап от детската възраст. Сетивата на новородените за вкус и мирис са особено добре развити, като в първите две седмици те различават сладък, кисел и горчив вкус и разпознават миризмата на майчиното мляко. Слухът е също относително зрял. Бебетата разпознават човешки гласове, особено този на майката. Те могат да локализират звуци, а до края на първия месец, ако не по-рано, диференцират речеви звучи по начин, сравним с този при възрастните. Едномесечните бебета различават речеви звуци неспецифични за техните майчини езици, което ги прави по-чувствителни от възрастните. От десет до дванадесет месеца тази чувствителност се стеснява в рамките на родния език.

Още след раждането, децата демонстрират различни предпочитания към човешки лица и към движещи се,нестатични стимули. До втория месец цветното зрение е добре развито. По това време се развива и остротата на зрението. Бебетата успяват да обработват информацията от някои стимули, но продължават да се усъвършенстват до първата година. В първите два до три месеца децата не дискриминират фините зрителни детайли и се фокусира върху областите, където контрастът между светло и тъмно е най-голям, като линията на косата и очите. От шест до осем месеца зрителната острота приближава тази, до която достигаме в зряла възраст.

Детското възприятие е неразривно свързано с моторното (или двигателно) развитие. Както при възрастните, действията на децата се ръководят от възприятието им за света, както и възприятието им за света се ръководи от техните действия. Способността да възприемат чрез докосване размера, структурата и твърдостта на обекти, например, се развива през първите шест до девет месеца паралелно с промените в начина, по който те подхождат към опознаването на различните обекти. При раждането, движенията са ограничени и основно рефлексни, до голяма степен поради това, че бебетата нямат контрол върху тялото и главата си. При опора и подкрепа на позата, обаче, новородени показват способност да насочват ръцете си в посока на конкретния обект. В рамките на първите седмици след раждането, бебетата успяват да поддържат главите си, улеснявайки погледа при изучаването на средата. До четвъртия месец, кърмачета започват да използват зрението си за насочване и достигане до различни предмети. С това си умение децата започват все по-координирано да боравят с тях и да се хранят. Между пет и седем месеца, те развиват достатъчен контрол върху тялото си, който им позволява да сядат самостоятелно и да поддържат добра позиция, необходима за дейността на ръцете и главата. Около седем до девет месеца, бебетата започват да се движат чрез пълзене. Това разкрива един нов свят за проучване. Между осем и дванадесет месеца, бебета започват да се изправят като използват мебели или други предмети, към които се придържат и постепенно установяват независим контрол върху изправената стойка. Ходенето настъпва скоро след това. С всеки нов преходен етап те се сдобиват с нови средства за проучване на заобикалящия ги света. В същото време, децата разчитат на развитието на възприятията си, за придобиването на по-ефективни средства в интерактирането им със света. Така например, децата разчитат на това, което виждат и усещат при пълзене или ходене по различните повърхности с цел непрекъснато да подобряват своите движения и да ги адаптират към постоянно променящите се изисквания на средата. Индивидуалните различия във времето на настъпване на тези етапи от развитието са големи. Все по-често психолозите на развитието се съсредоточават върху това как и на какво се дължат тези промени, отколкото върху конкретните периоди, в които те настъпват. Въпреки това, приблизителните рамки и възрасти са необходими, за да можем всички ние да се ориентираме в установените норми и да преценим дали децата се развиват правилно.

Когнитивно развитие

Когнитивното развитие обхваща всички познавателни процеси като възприятие, мислене / разсъждение, усещане, учене и памет, чрез които ние опознаваме света и се отличаваме от останалите живи същества. Спекулации за произхода на когнитивното развитие се подхранват от философите в продължение на хилядолетия. Модерните възгледи започват от теорията и изследванията на швейцарския психолог Жан Пиаже. Според него, ние изграждаме концепция за света постепенно, чрез учене и преживявания. В процеса на развитие детското мислене претърпява фундаментални промени. Децата надграждат своето знание, развиват се и достигат до по-добри логически разсъждения. Пиаже разделя когнитивното развитие на 4 периода:

Сензомоторен стадий (до две годишна възраст). Малките учат чрез своите сетива, а не толкова чрез мислене. В този период децата научават, че предметите и хората продължават да съществуват дори и когато са извън стаята, в която те се намират.

Предоперационален стадий (между 2 и 7 години). Детското мислене е ограничено и егоцентрично. Децата често се фокусират само върху един аспект от ситуацията и пренебрегват другите перспективи. Стадий на конкретните операции (от 7 до 11 години). Децата мислят систематично и могат да класифицират обекти, справят се успешно с конкретни задачи, но все още изпитват затруднения при абстрактните понятия.

Стадий на формалните операции (след 12 години). Децата вече мислят абстрактно, решават логически задачи и проверяват хипотези чрез дедукция (мислене, от общото към частното), могат да преценяват последствия.

Въпреки, че теорията на Пиаже не минава без критика, тя продължава да е актуална и до днес и дава полезно виждане за интелектуалното развитие на децата.

Социално и емоционално развитие

Емоциите са двигателят, чрез който децата изпълняват своите цели и основното им средство за комуникация. Новородените показват общи модели на раздразнение и вълнение. Едва по-късно през първата година се развиват емоционалните изрази като радост, изненада, тъга, отвращение, гняв и страх. Децата започват да се усмихват на околните на около шест до осем седмична възраст и показват предпазливост и страдание от раздяла между седем до девет месечна възраст. По-сложните емоции, включително неудобство, срам, гордост и вина се проявяват в последната половина на втората година.

Емоционалните изрази се показват не само от детето, но и от грижещия се за него. Психолозите откриват, че децата разпознават емоциите на възрастните (по гласа и изражението) на възраст около 2 месеца. Малките деца са в състояние да разграничат усмихнато и намръщено лице, но те разбират смисъла на тези изражения не преди да достигнат средата на първата си година. Започвайки от около десет месечна възраст, кърмачета използват емоционалните прояви на другите, за да регулират собственото си поведение. В края на първата година, например, бебетата избягват предмети, към които грижещите се за тях реагират негативно, а се доближат и докосват тези, които грижещите се за тях одобряват.

Индивидуалните различия при кърмачета изумяват психолозите от десетилетия и по-конкретно, различията в стиловете на привързаност и темперамент.

Привързаността се отнася до трайната емоционална връзка, която човек формира с друг. Това е връзката, в която детето приема другия (обикновено майката) като защитна фигура. То намира сигурност при нейното присъствие и липса при нейното отсъствие. Детето търси тази сигурност в моменти на стрес и се опира на нея като на сигурна база, от която да научи нещо. Според Джон Боулби, тенденцията за формиране на тази привързаност при кърмачетата е еволюционно основана и се проявява и при други бозайници. Всички деца, дори и тези, които са били малтретирани, се привързват. Привързаността, която кърмачета демонстрират се променя в хода на развитието. Малките бебета могат да показват недоволство само чрез плач и поглед към грижещия се, ако той е наблизо, за да го привлекат. С течение на времето децата придобиват все по-активна роля. Те успяват да бъдат в непосредствена близост до фигурата на привързаност с появата на пълзенето (седми и девети месец). Въпреки че всички кърмачета се привързват, съществуват индивидуални различия, които оставят трайни социални и емоционални последствия. Според изследването на Мери Ейнсуърт, децата могат да бъдат категоризирани в три групи в зависимост от поведението на привързаност, което те показват:

1) надеждно привързаното кърмаче търси комфорт от грижещия се при среща и когато го получи се връща към играта;
2) отбягващо привързаното дете избягва грижещия се по време на среща и се фокусира върху играта и
3) амбивалентно привързаните кърмачета са раздвоени по време на среща, първоначално приближават грижещия се, а след това го избутват.

Следващи изследвания установяват четвърта категория на привързаност при бебета, наречена неорганизирано поведение на привързаност, характеризиращо се с противоречиво поведение към грижещия се по време на среща (например, приближаване към грижещия се последвано от внезапно избягване). Изследванията показват силна връзка между поведението при среща и стиловете на привързаност при децата. Майките (грижещите се) на надеждно привързаните бебета са чувствителни и отзивчиви към емоционалните сигнали на децата си, докато майките (грижещите се) на ненадеждно привързаните деца са склонни да игнорират или да отговорят непоследователно на емоционалните сигнали на децата си. Децата, класифицирани като "дезорганизирани" имат настойници, от които те се страхуват.

В обобщение, историята на взаимодействието с родителите и качеството на привързаност оказват влияние върху социалното и емоционалното развитие на децата през целия им живот. За разлика от индивидуалните различия в привързването, които възникват въз основа на взаимоотношенията с родителите, различията в темпераментът се дължат на трайни различия в емоционалността и поведенческите реакции към различни стимули. Основните компоненти на темперамента са:

- Ниво на активност - темпо и сила на активността;
- Раздразнителност - лекота и сила на раздразнение при наличие на отрицателни събития;
- Лекота на успокояване след раздразнение;
- Интензивност и сила на изпитания страх при необичайни стимулации и
- Отвореността към социални стимули

Генетичните изследвания показват, че компонентите на темперамента са умерено наследствени. Нивата на активност, раздразнителност, общителност и срамежливост, проявени през детството се запазват до известна степен и в зряла възраст. Важно е да се отбележи, че темпераментът не се определя в напреднала, а в ранна възраст.

източници:

Hertenstein, M. J. & Witherington, D. C. (2002). Infancy. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 206-2010). New York, NY: Macmillan Reference USA
Vereijken, B. (2005). Motor Development. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 217-226). New York, NY: Cambridge University Press
Carr, A. (2005). Normal Development. In A. Carr (Ed.), The Handbook of Child and Adolescent Clinical Psychology (pp. 2-32). New York, NY: Taylor & Francis e-Library USA

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130