Представете си ситуацията:

„Вашата 5-годишна дъщеря играе в стаята си с няколко нейни приятелки. Вие чувате кикотене и суетене и отваряте вратата, за да проверите какво правят децата. Намирате ги да седят на пода със свалено бельо, сочейки и докосвайки гениталиите си.“

Какво правите?

Всеки ден родителите по цял свят се сблъскват с подобни ситуации. Да бъдеш хванат неподготвен от малките и тяхното любопитство към частите на тялото и сексуалните въпроси е една от неудобните реалности на родителството. Такива ситуации могат да повдигнат множество тревожни въпроси, като например: "Дали детето ми е нормално?“, "Трябва ли да се тревожа?", "Какво трябва да кажа и как да постъпя?".

Въпреки че да говорим с малките си деца за телесните промени, различия и сексуални въпроси може да предизвика неудобство, това осигурява на децата точна и подходяща за възрастта им информация. Едно от важните неща, които родителите могат да направят, за да се уверят, че децата им растат в безопасност, сигурни и чувствайки се комфортно в телата си, е да им дадат адекватна за тяхната възраст информация.

Като всяко друго, сексуалното развитие на децата започва още от раждането. То включва не само физиологичните промени при растежа, но също и сексуалното знание и мисли, до които те са достигнали или научили в контакта си с околните. Сексуалното поведение и знание на децата се повлиява от тяхната възраст, наблюдения и опит.

Малките деца показват естествено неприлично поведение и понякога демонстрират стряскащо любопитство към телата на другите хора. Те, например, искат да докосват гърдите на жените, или искат да гледат, когато възрастните отиват до тоалетната, искат да бъдат голи (дори и ако другите не са) и показват или пипат интимните си части на обществени места. Всичко това се среща при малките деца. Те са любопитни към собственото си тяло и неговите възможности и може бързо да открият, че някои докосвания са приятни.

Когато са по-големи, приблизително на възраст 4 – 6 години, децата взаимодействат все повече с връстниците си и разбират по-добре разликите между момчетата и момичетата. Изследването на тялото и неговите възможности става също по-социално. Децата играят заедно на „лекари" и копират поведението на възрастните, като се целуват и държат за ръце. Когато децата станат по-наясно със социалните правила и норми, те започват да ги тестват. Използват неприлични думи и задават въпроси на сексуални теми, като от къде идват бебетата, за разликите между момчетата и момичетата и т.н.

Обичайно сексуалано поведение при децата:

Под 4-годишна възраст:
- Изследват и пипат интимните си части;
- Търкат интимните си части с ръка или предмет;
- Показват интимните си части на другите;
- Опитват да пипат гърдите на майка си или други жени;
- Опитват се да гледат другите, когато са голи или се събличат;
- Задават въпроси, свързани с частите на тялото и техните функции;
- Разговарят с връстниците си за интимните части и ходенето до тоалетна;
- Събличат се и искат да седят голи.

Между 4 и 6-годишна възраст:
- Целенасочено докосване на интимните части (мастурбация), понякога и пред възрастните;
- Опитват се да гледат другите, докато са голи или се събличат;
- Имитират поведението на възрастните двойки (целувки, държене за ръце);
- Говорят за интимните части и използват 'мръсни' думи, дори и без да разбират значението им;
- Проучват интимните си части с деца на тяхната възраст (игра на 'лекари', "хайде да си показваме..." и др.).

Между 7 и 12 години:
- Целенасочено докосване на интимните части (мастурбация), обикновено, когато са сами;
- Играят игри с връстниците, които включват сексуално поведение ('майки и бащи', 'истината или се осмеляваш' и др.);
- Опитват се да гледат другите, когато са голи или се събличат;
- Гледат снимки на голи хора;
- Засилен интерес към сексуалните въпроси;
- Изискват повече лично пространство (например при преобличане) и отказват и се срамуват да дискутират сексуални въпроси с възрастните;
- Започват да изпитват привличане към другия пол.

Въпреки че сексуалното поведение на децата предизвиква тревога у възрастните, такова поведение не е рядкост при малките. То е израз на естественото детско любопитство и не трябва да бъде причина за безпокойство или тревога.

Като цяло, „типичното“ детско сексуално поведение се среща:
- Между деца, които играят редовно заедно и се познават добре;
- Между деца от една възраст и физически размери;
- Когато тези актове са спонтанни и непланирани;
- Когато тези актове не са чести;
- Когато действията са доброволни за всички участници;
- Могат лесно да бъдат отклонени при намеса на родителите.

Дори и определено като типично за възрастта поведение, това съвсем не означава, че то трябва да бъде игнорирано. Самото участие на децата в такъв вид поведение означава, че те имат нужда да научат нещо. Обяснете на детето, на подходящ за неговата възраст език, това, което то има нужда да чуе и научи и му обяснете какви са общоприетите правила. Не се карайте. Обяснете спокойно. Децата, често, получават информация относно сексуалните въпроси от музиката и телевизията. Уверете се, че вие сте им осигурили подходящите обяснения за въпросите, които ги вълнуват. Така е по-малко вероятно да бъдат негативно повлияни от медиите.

Не всяко поведение, обаче, влиза в категорията безобидно любопитство. Такива поведения се считат за сексуално поведенчески проблеми и могат да представляват риск за безопасността и благосъстоянието на детето, което ги проявява и връстниците, с които то контактува.

Сексуалните проблеми на поведението включват всяко действие, което:
- Е очевидно извън рамките на възрастовата група на детето (например 3-годишно дете опитва да целуне половите органи на някой възрастен);
- Включва заплахи, принуда или агресия;
- Включва деца на различни възрасти (например 12-годишен играе на „лекари" с 4-годишен);
- Провокира силни емоционални реакции в детето като гняв или тревожност.

За да сме сигурни, че всичко е в рамките на нормалното, ние трябва да бъдем добре осведомени за действията и случващото се с нашите деца. В ситуации като описаната в началото, ние би трябвало да се опитаме да разберем какво точно се е случило, как се е стигнало до там и какво мислят децата за случилото се. В опитите ни да отговорим на всички тези въпроси е много важно да останем спокойни. Ако някой се почувства засрамен или обиден от тази "игра", то това е удобен момент да кажем на децата, че това не е добре да се прави и е против правилата и границите на приятните игри.

източници:

www.nctsn.org

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130