По-голямата част от своите знания и умения децата получават в училище. Въпреки това, има не малко теми, които не се покриват от учебния материал и изучаваните предмети. Тези теми обаче са важни за познанието и разбирането на децата за света, в който живеем. Факт е, че решенията които взимаме са пряко свързани с нашия опит и познания. Колкото по-информиран е човек, толкова повече разум би могъл да се намери в неговите действия. Освен получаването на знания, друга основна цел на обучение е да научи децата да основават тезите си не само на лично мнение, но и на база знания и да съумяват да използват наученето в практиката. В масовото училище, поради големия брой деца или просто защото е по-лесно, децата са учени да наизустяват материалите по поставените предмети. Този метод на обучение е ефективен върху текущите оценки на децата, но е изключително лоша практика, ако искаме децата да запомнят и най-вече проумеят изучавания материал. Затова е важно както учителите, така и родителите да положат максимални усилия за адекватното обучение на децата.

PBL (Problem-Based Learning) е подход в педагогиката, който цели точно това. Да събуди инициативата на децата и да ги подготви за техните бъдещи практически задачи. PBL започва първоначално като метод на преподаване в медицинските специалности в университети в САЩ и Австралия. Неговата поява се дължи на голямата натовареност в тези специалности и нуждата от алтернативен метод, който да повиши ефективността и разбирането на учебния материал. Днес, този метод навлиза на всички нива в обучението - от предучилищните групи до докторските програми.

PBL се провежда в малки групи (най-много 12 души) и дава възможност на участниците в него сами да ръководят, организират и инициират дискусиите и подготовката върху real life проблеми и теми. Учениците се редуват във воденето на дискусиите, събират и избират сами материалите за подготовка и оценяват своите способности и напредък. Решенията на поставените проблеми идват от самите участници в PBL сесиите. Този механизъм е доказан като стимулиращ любопитството и желанието за разрешение на поставената тема. Ролята на учителя в PBL сесиите е само да навигира идеите, до които участниците достигат като им задава въпроси, насочва към решение на проблемите и предлага възможни източници на информация. Разрешението на проблемите изисква много повече отдаденост и време в сравнение с класическото обучение.

PBL е описан като процес от 7 стъпки. В първата среща на всяка нова тема, учащите изясняват основните точки и евентуални неясноти (първа стъпка). Следващата стъпка е да определят проблема и да прегледат концепциите, изискващи повече разяснения. Третата стъпка е brainstorming и определянето на хипотезите и възможните разрешения на проблема. Следва дискусия и обобщение на казаното до момента. Работата се разделя на различни теми/въпроси и се разпределя между участниците. На шесто място идва самоподготовката, намирането на подходящите материали и вникването в тях. По време на последната, седма стъпка студентите представят събраната информация, обясняват наученото и го обединяват с това на другите участници, с цел разрешение на поставените проблеми.

Този вид обучение може да се приложи към всеки един предмет. За него не е нужно да следвате методиката на определен учебник или източник, а напротив, децата сами би трябвало да намират източниците си на информация, насърчавайки ги да търсят и отсяват подходящите материали за даден проблем. Така децата попадат на различните гледни точки, представени по проблема, за който търсят информация.

При PBL, изучаваните теми са представени като проблеми, които трябва да бъдат разрешени, а учащите се влизат в ролята на инспектори, които трябва да намерят разрешението им. Дискусиите по време на работата са друг важен елемент от PBL системата на преподаване. Учащите се разговарят върху евентуалните разрешения, намерените материали и сравняват наученото. PBL обучението представя учебните материали като проблеми, които имат различни разрешения. Намирането на тези разрешения и тяхното дискутиране, както и обсъждането на различните гледни точки на участниците подобряват значително разбирането на материала.

PBL подготвя участниците в него за тяхната бъдеща работна среда, подобрява способността за работа в екип, както и умението за решаване на проблеми. Редица изследвания сравняват PBL с класическия модел на преподаване и всички резултатите са в полза на PBL. Във всички направени сравнения между двата метода студентите оценяват PBL като по-приятен и ефективен метод на обучение. Изследване от 2012, сравняващо PBL и класическия метод на обучение показва PBL като по-ефективен метод по следните показатели – подобряване на умението за решаване на проблеми (problem-solving skills) и работата в екип. Децата, обучавани само в рамките на месец с PBL показват значително по-добри резултати от тези, които са обучавани по класическия метод на преподаване. Децата, участвали в изследването са на възраст между 5 и 7 годишна възраст.

Друго предимство на метода е, че той стимулира самостоятелната подготовка и организираност на участниците в него. Учителят само подкрепя и насочва, т.е. има само поддържаща роля. Работата в PBL групата зависи от комуникацията в нея, провокирайки кооперативност и критично мислене. Тази работна среда наподобява тази в света на възрастните и техните работни места, където никой не е научил задачите наизуст и трябва да умее да намира подходящите средства за разрешение на проблема максимално бързо и точно, както и да ги координира със своите колеги.

Нашата задача е да предоставим най-доброто обучение за децата си. Ако училището или детската градина, в които са записани те, не се справя с тази задача, ние можем сами вкъщи да помогнем на децата си да разберат смисъла на това, което се преподава и да провокираме интереса им към него.

източници:

Albanese, Mark. (2000). Problem-based learning: Why curricula are likely to show little effect on knowledge and clinical skills. Medical Education, 34, 729-38.
Barrows, H. S. (1996). Problem-based learning in medicine and beyond: A brief overview. New directions for teaching and learning, 68, 3-12.
Dorbaliyska, P. (2012). Efectiveness of Problem-based learning with children. Maastricht University

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130