Разстройствата на ученето, или Специфичните разстройства на училищните умения (F81, МКБ-10), представляват нарушения в придобиването на училищни умения още в ранните стадии на развитие. Тези разстройства не се дължат на невъзможност за учене, мозъчно нарушение, травма или умствено изоставане. Те включват: Специфично разстройство на четенето, Специфично разстройство на правописа, Специфично разстройство на аритметичните умения и Смесено разстройство на училищните умения. Децата с тези нарушения имат нормални до високи нива на интелигентност, но са с нарушена способност за четене, писане и/или математически умения.

Специфично разстройство на четенето (Дислексия)

Дислексията е наследствена и едно от най-често срещаните неврологични нарушения (от 5 до 17%). Както вече стана ясно, тя не се дължи на интелектуални или зрителни проблеми, нито на неадекватно обучение. При нея могат да бъдат засегнати уменията за разбиране на прочетеното, за разпознаване на прочетените думи, за четене на глас и изпълнението на задачи, свързани с четенето. Дислексията често се придружава от затруднения в правописа, които понякога продължават в юношеството.

През последните годините, теорията за фонологичния дефицит се утвърждава като най-точната и добре представяща това състояние. Тази теория може да се обясни по следния разбираем начин: Говорът е естествена и наследствена способност, докато четенето е умение, което изисква учене. За да се научат да четат, малките трябва да разберат, че буквите и поредицата от букви (думите) представляват/изразяват говоримия език. Те трябва да осъзнаят, че думите от нашия език могат да бъдат "разбити" на по-прости езикови единици (фонеми) и че буквите в писмения език изразяват тези звуци (фонемите). При дислексията разбирането на този механизъм на действие е нарушено. Четенето се състои от два главни процеса: декодиране и разбиране (на изписаните думи). Нарушението на фонологично ниво при дислексията затруднява способността за "разбиване" на говоримите думи на фонологични частици и свързването на всяка буква със съответстващата й фонема. Така, четящият изпитва първо затруднение в декодирането на думата и след това в идентифицирането й. Тези нарушения в ниските нива на езиковите функции (фонологично ниво) възпрепятстват достъпа до по-високите функции на езика (способността да извлечеш смисъл от написания текст). Например, ако приемем, че някой знае много добре значението на думата "природа", но не може да декодира написаната дума и съответно да я идентифицира, то, то ще изглежда, че той не знае значението на думата.

Изследвания, използващи електроенцефалограм и магнитен резонанс, показват значителна разлика в активацията на мозъчните структури, отговорни за процесите на четене и разбиране на езика, между хората с дислексия и тези без. При дислексиците се наблюдава значително по-ниска активация в сравнение с хората с нормални училищни умения и четене. Тази по-ниска активация, на определени мозъчни структури, се среща в различни членове от семейството и в най-ранна възраст.
Изследванията разграничават и две разновидности на Дислексията. Едната се определя като силно генетична, с IQ нива над 100, а другата, като по-повлияна от средата, с IQ нива под 100.

За щастие, това нарушение може да бъде преодоляно. Резултатите от редицата изследвания, върху ефектите от различни практически занимания и трейнинги, показват не само подобрение в уменията за четене, но и по-висока активация на мозъчните структури, отговорни за четенето, след тези трейнинги. Както вече стана ясно, при дислексията не се наблюдават други мозъчни нарушения или ниска интелигентност. Адекватната и правилна диагноза е от основно значение. Често, децата, страдащи от това нарушение, изпитват сериозни затруднения и проблеми в училище. Те осъзнават, че не са "глупави", но резултатите им показват друго. Това предизвиква объркване у децата и навременната намеса и откриване на този проблем е от огромно значение.

Специфично разстройство на правописа

При това разстройство е засегната, както способността за произнасяне на буквите в думата, така и тяхното правилно изписване. Тази диагноза се поставя, когато умението за писане на детето е значително по-лошо от нормалното за неговата възраст и интелектуални способности. Това нарушение е най-малко познато и по-рядко срещано от другите разстройства на училищните умения. Неговият основен признак е специфичното и значимо нарушение на развитието на уменията за правопис, при липса на специфично разстройство на четенето.

Специфично разстройство на аритметичните умения (Дискалкулия)

Диагнозата се поставя, когато са изключени, като причини, различни зрителни, слухови и/или интелектуални нарушения. Проблемите при Дискалкулията обхващат предимно извършването на основните аритметични функции: събиране, изваждане, умножение и деление и по-абстрактните математически умения, като алгебра и геометрия. Децата с това разстройство могат да срещат трудности в разбирането или назоваването на математическите термини, операции и/или декодирането на математическите символи, както и в запомнянето или дори копирането на различни числа.

Аналогично с Дислексията, хората с Дискалкулия показват значително по-ниска активация на мозъчните структури, отговорни за извършването и разбирането на математическите термини и операции. Резултатите от тези изследвания показват, че когато лица с Дискалкулия и такива с нормални училищни умения работят с числа (прости изчисления или назоваване на числа), лицата с Дискалкулия показват значително редуцирана мозъчна активация в определените за това мозъчни структури.

Смесено разстройство на училищните умения

Това е остатъчно, недобре определено наименование на разстройствата на училищните умения, при които са налице проблеми от повече от една категория (например четене, правопис и аритметични умения).

източници:

Shaywitz, S. E., & Shaywitz, B. A. (2005). Dyslexia (specific reading disability). Biological Psychiatry, 57, 1301-1309
Price, G. R., Holloway, I., Rasanen, P., Vesterinen, M., & Ansari, D. (2007). Impaired parietal magnitude processing in developmental dyscalculia. Current Biology, 17(24), R1042-R1043
ICD – 10, The ICD-10 Classification of Mental and Behavioural Disorders, World Health Organization, Geneva (1993)
DSM – IV, DIAGNOSTIC AND STATISTICAL, MANUAL OF MENTAL DISORDERS FOURTH EDITION, Published by the American Psychiatric Association, Washington, DC (2000)

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130