Морално развитие - Колбърг

„Пред Г-н Хайнц стои сериозен проблем. Неговата жена е тежко болна, а единственият лек за нейната болест е много скъп. Специалното лекарство е тъкмо открито от местния фармацевт, който е готов на всичко да забогатее от изобретението си. Приготвянето на лекарството струвало 200 лв., а само за една малка доза от него той искал цели 2000 лв. Г-н Хайнц направил и невъзможното и събрал половината сума. Той отишъл с парите при фармацевта и го помолил да ги приеме и да му даде възможност да плати остатъка по-късно, защото жена му умира. Фармацевтът обаче бил категоричен: „Не! Аз го открих и сега ще направя много пари от него.“ Отчаян и съсипан от ситуацията, в която изпаднал, Хайнц разбил аптеката и откраднал лекарството.“

Правилно ли е постъпил Хайнц?

Лорънс Колбърг основава своята теория на аргументите, които децата използват, за да разрешат този казус. Конкретният отговор на въпроса не е толкова важен. Колбърг разказвал тази история на децата и ги питал за тяхното мнение и защо те смятат така. На базата на отговорите на децата и влиянието на теорията на Пиаже, Колбърг създава своята теорията за моралното развитие. Според него моралът се развива през целия жизнен цикъл на хората и се дели на 6 стадия, разделени на 3 нива.


Първото ниво на морално развитие е предконвенционалното. То се състои от 2 стадия, а разсъжденията в него са повлияни от егоцентризма. Първият е наречен "подчинение и наказание". Това е най-ранният стадий на моралното развитие и се среща при по-малките деца, но понякога и при възрастните. В този етап правилата са абсолютни и никой не може да ги нарушава, защото ще трябва да понесе наказание. Избягването на наказанието е най-важното правило в този период. Вторият стадий се нарича "индивидуализъм и обмен". В него децата взимат под внимание личната гледна точка в ситуацията и функцията на предприетите действия. В този етап мисленето е насочено към желанията и нуждите на човека. Децата в този етап отсъждат, че Хайнц трябва да открадне лекарството, ако иска да помогне на жена си. Индивидуалните нужди и желания са на първо място.

Второто ниво на морално развитие е конвенционалното, то най-често се среща при тийнейджърите и възрастните. Характерното за това ниво на развитие е "споразумението" с околните и законовия ред. В третият стадий, децата разсъждават от гледна точка на междуличностните отношения, социалните очаквания и роли. Този етап е често наричан "good girl - good boy". Взимането на решения се основава на социалните очаквания и е насочено, целящо одобрението от околните. Отговорите на казуса в тази ситуация са повлияни от очакванията на обществото, в което децата са израснали. Четвъртият стадий е насочен към поддържането на социалния ред. През този етап от моралното развитие спазването на обществените правила и законите е над собственото мнение и нужди. Според децата, намиращи се в този етап от моралното си развитие, Хайнц трябва да се примири със закона, независимо от обстоятелствата.

Третото ниво на морално развитие е следконвенционалното, или нивото на принципите. В този етап ние си даваме сметка, че личността невинаги може да се впише и съобрази с написаните правила. През петия стадий, ние започваме да обръщаме внимание на различните мнения, ценности и вярвания на хората. Този етап е наречен на "обществените правила и личните права". Хората в този етап на моралното си развитие зачитат правилата и смятат, че те трябва да се спазват, но също така зачитат и мнението на отделните членове на обществото. Законите и правилата трябва да са договорени и пригодени към личните права и нужди. Последният стадий от моралното развитие, според Колбърг, е етапът на "универсалните принципи". Аргументите и вземането на решения при трудни дилеми се основава на изградените вътрешни морални принципи и ценности и са независими от външните правила и закони. В курса си на развитие всеки от нас се е изградил като личност, със своя ценностна система и вярвания, на които се уповава. Правилата са смислени и удобни, но при нужда могат да се променят.


Теорията на Колбърг не остава и без критика. Основните аргументи против тази теорията са, че отсъждането, дали нещо е правилно или не, не е единственото мерило за морал. Също така, взимането на решение, правилно или не, не е задължително идентично с нашите действия. Дори и да можем да преценим определена ситуация морално "правилно", това не означава, че ние ще можем да постъпим също правилно. Несъмнено, мисленето и действията са различни понятия. От друга страна, обаче, Колбърг успява да улови механизмите на мислене характерни за конкретното ниво на морални разсъждения. Това е един немалък напредък в разбирането за морала и неговото развитие.


източници:

Levine, E. L. (2002). Kohlberg, Lawrence (1927 - 1987). In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 225-226). New York, NY: Macmillan Reference USA
Turiel, E. (2005). Moral Development. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 242-248). New York, NY: Cambridge University Press

За всеки родител

Когнитивно развитие - Пиаже

Схемите са мисловните категории, които ни помагат да тълкуваме и разбираме света. Според Пиаже, схемата включва конкретната категория на знанията и процеса на активирането й.

Учене - Виготски

Виготски е и един от първите, предложили децата с увреждания да се обучават заедно с другите, нормално развиващи се деца.