Семейството като система

Според теорията за семейството като система, всяко семейство има определена структура и процеси, случващи се в него. Структурата на семейството касае неговата йерархия и организацията в него, докато процесите се отнасят до възможностите на семейството да се адаптира, променя, функционира и подобрява във времето. Семейните терапевти разглеждат семейството като жива система, съставена, не просто, от отделни индивиди, но от връзката между тях. Тази семейна система е част от по-голямата социална система, наречена общество. Всяка промяна в отделните системи и нейните членове повлиява структурата и процесите в семейството. Отделните проблеми на индивидите са смятани за проблеми на цялата система.

Според един от основателите на тази теория, Минучин, семействата са съставени от различни субсистеми. Така например, една жена може да бъде едновременно дъщеря, майка и сестра в различните субсистеми. В тези системи могат и се формират различни коалиции между отделните членове. Те могат да бъдат съставени от баща и син срещу майка и дъщеря, сестра и брат срещу баща и т.н. Отношенията между отделните членове в семейството, коалициите в него и субсистемите влияят на семейството като цяло. Най-значимите субсистеми са тези на съпрузите, родителите и тези между братята и сестрите. Отделните личности, техните субгрупи, процесите и структурата, включени в тях, определят пълноценността, характера и атмосферата в семейството. Успешно функциониращите съпружески субсистеми, например, дават на децата добър пример за семейни отношения, възпитават разбирателство и внасят синхрон. Ефективната родителска субсистема предлага дисциплина, грижа, топлина и обич за децата в семейството. Пълноценното функциониране на отношенията между братята и сестрите им помага да се научат да преговарят помежду си, да си помагат и привързват.


В рамките на всяко семейство съществуват и фиксирани граници. Тези граници определят правилата между отделните субсистеми, коалициите и членовете в семейството, също така и нивото на влияние и комуникация с външния свят. Тези граници имат и защитна функция. Те предпазват семейството от прекомерни външни влияния и запазват целостта му. Те, обаче, не бива да бъдат прекалено затворени. Колкото по-отворено е едно семейство към новото, толкова повече решения може да намери при възникване на проблем.

Членовете на семейството си взаимодействат непрекъснато. Всеки има определени отношения с другите, другите имат определено отношение към него и така всеки определя своята роля и функция в семейството. Затова е важно не само да наблюдаваме отделните личностни, но и системата като цяло. Отделните хора са само съставните части на цялото. Дори и най-добрите специалисти трудно могат да предвидят действията на отделния човек. Когато става въпрос за едно семейство, обаче, нещата стават по-ясни. За да може да функционира, семейството има нужда от баланс, правила и съответно състояние на хомеостаза. Когато настъпи хаос, промяна или някаква травма в семейството, отделните членове работят заедно за връщането към хомеостазата в семейството, или казано с други думи, работят за връщане на обичайния ритъм в системата.

Историята на една тийнейджърка и нейното семейство може по-нагледно да обясни механизмите на действие и влиянията в едно семейство:

След анализ на семейната история и отделните членове на едно семейство, терапевтите биха могли разумно да заключат, че става въпрос за семейна предразположеност към депресия, имайки предвид броя на хората в семейството, диагностицирани с това заболяване. Затова логично могат да бъдат и предписани медикаменти. Теорията на системите (семейната терапия), обаче, може да предложи алтернатива. След срещи със семейството и отделните му членове, терапевтите забелязват, че родителите закрилят дъщеря си прекомерно. Те отговарят на въпросите вместо нея, не питат за мнението й и я игнорират, когато тя се опита да изкаже мнение. Това поведение от страна на родителите, очевидно, потиска момичето още повече. Това от своя страна подтиква родителите да смятат дъщеря си за още по-тежко болна и да засилят закрилящото си поведение още повече. Изходът от тази ситуация може да бъде само един. Момичето ще продължи да се чувства потисната, докато родителите й я потискат още повече.


Тук терапевтът може да се намеси като стимулира момичето да изрази мнението и желанията си по-категорично и от друга страна да помогне на родителите й да я стимулират да го прави, да й дават повече свобода, пространство и разбиране.

Така, анализирайки семейството като едно цяло, съставено от по-малки части, изследователите се опитват да разберат основните правила, проблемите и нуждите на всяко семейство. Чрез наблюдението на различните семейства, тяхното категоризирани и определянето на специфични механизми на действие в тях, ние можем по-лесно да разберем себе си, нашето поведение и това на околните. Тези механизми и техники на взаимодействие в системите са ключът към семейната психотерапия и успешното семейство. Редица изследвания показват, че семейната психотерапия има значителен успех в разрешаването на различни проблеми и ситуации.


източници:

Goldenberg, I. & Goldenberg, H. (2002). Family therapy. In R. Corsini & D. Wedding (8th Ed.), Current Psychotherapies (pp. 402-436). Belmont, CA: Thomson Brooks/Cole USA
Micucci, J. A. (2009). Family Systems and Family Therapy. In J. Micucci (2nd Ed.), The Adolescent in Family Therapy (pp. 60-61). New York, NY: The Guilford Press USA

За всеки родител

Основни принципи във възпитанието

Като алтернатива на физическото наказание е най-добре да обясняваме на децата действията си и да ги насърчаваме да спазват правилата.

Привързаност

Децата, които имат надеждна привързаност със своите родители, запазват тази стабилност във времето. От друга страна, има тенденция те също да формират стабилна привързаност със своите деца.