Когнитивно развитие и възприятие (2 до 6 години)
Между 2 и 6-годишна възраст, детската мисъл постепенно съзрява и позволява на децата да възприемат реалността по един по-ясен и разбираем начин.
Социално развитие (2 до 6 години)
Социално развитие
Чрез взаимоотношенията в семейството и тези извън него, децата научават повече за социалните очаквания. Във възрастта между 2 и 6 години те усвояват и развиват умения в социалните контакти. Научават се да споделят и делят играчките си, да формират и запазват приятелства, да контролират импулсите си и да спазват различни социални и полови роли.
На 2-годишна възраст, малките деца започват все повече да играят с връстниците си. В този период играта се ограничава до споделяне на играчки, имитиране на другия и прости игри като подаване на топка и гонене. По-късно децата започват да усложняват игрите и отношенията си. Преструват се, играят роли, установяват правила в игрите. Чрез тези взаимодействия малките се научават на социални умения.
Между 2 и 3-годишна възраст, най-важните думи в речника на едно дете са "аз", "мен", "моя" и "мое”. Това рефлектира върху играта им с останалите, защото споделянето на „собствените” играчки е трудна задача в този период. Вследствие на това, играта често се съпровожда със спречквания. За малкото дете „мой” означава "аз го имам", "аз го искам”, независимо от това кой действително е "собственикът". В тази възраст насърчаването и показването на ползите от споделянето на играчките има положително въздействие върху децата и им помага да разберат ползите и смисъла от това. Наказанията обаче рядко биват разбрани от децата и още по-рядко променят тяхното поведение. Трябва да разберем, че това е нормален етап през, който децата преминават, а ние сме тези, които трябва да им го обясним и помогнем да преодолеят. Играта с другите и създаването на приятелства спомага за правилното развитие и придобиването на социални умения както в ранна възраст, така и по-късно в зряла.
Просоциално поведение
Въпреки, че малките реагират просоциално понякога, те са най-често и основно загрижени за собствените си интереси и потребности. Просоциалното поведение се увеличава във възрастта между 3 и 6 години. Децата научават стойността на просоциалното поведение (споделяне, помагане, контролиране на агресията) чрез взаимоотношенията си с връстниците и родителите. Контактите с другите деца показват на практика ползите от социалното и просоциалното поведение. Как и кога да отстъпваме, за да можем да играем с другите и да сме харесвани. От друга страна примерът, който родителите дават на децата си е основната база, върху която децата градят своите социални умения. Родителите, които помагат, споделят и са грижовни, стимулират и възпитават подобно поведение в децата си. Децата се идентифицират с тях и имитират тяхното поведение. Чрез наблюдение на просоциално поведение децата разбират ползите и смисъла от него и се научават да го използват.
Взаимоотношения с връстниците
След 4-годишна възраст взаимоотношенията на децата започват да се съсредоточават повече върху отношенията им с връстниците, въпреки че родителите запазват централна роля. Взаимодействията с връстниците оказват силно влияние върху себеусещането на детето в тази възраст. На 4 - 5 години децата се идентифицират с приятелите си и ги възприемат като себеподобни. Споделят с тях преживяванията си и важните събития. Търсят тяхното одобрение и симпатия. В лицето на техните приятели те виждат някой, с който могат да споделят и говорят за всичко, което невинаги могат да направят с родителите си. Например историите за чудовища и духове не могат да се разказват и пресъздават от възрастните така, както от децата.
Въпреки че и най-малките показват предпочитания към едни деца за сметка на други, в предучилищна възраст, децата започват да развиват истински приятелства. Между 4 и 5-годишна възраст, те започват да етикират другите като техни приятели и предпочитат да играят с тях. За децата приятел е някой, с когото те обичат да играят. В периода между 5 и 6-годишна възраст децата стават все по-малко егоцентрични. Те виждат, че собствената гледна точка не е единствената и идеите на други трябва да се взимат под внимание. Егоцентризмът постепенно намалява чрез интеракциите и отношенията с другите, защото да играеш с другите означава да ги изслушваш и разбираш. Тази мотивация развива социалните умения на децата в перспектива. При 5- и 6-годишните деца се виждат други характеристики на приятелство като грижата за чувствата на другия, желание за одобрение, както и прояви на привързаност. Поради факта, че приятелите прекарват повече време заедно, те и често изпадат в конфликтни ситуации, като например определянето на посоката и контрола на играта. Приятелите обаче работят за разрешаването на тези конфликти. Те се познават добре и знаят как да предразположат и да реагират в определени ситуации към другия.
Във възрастта между 2 и 6 години, социалните умения са все още в процес на развитие, което се вижда от честите конфликти по време на игра. При избухване на такива конфликти, децата могат да станат физически или вербално агресивни ("Ти не си ми приятел!" или "Аз не съм те канил на рождения ми ден!"). Желанието за контакт и приемане от другите обаче научават децата как да превърнат тези конфликти в лаборатория за обучение на това как те да бъдат разрешени, за да може играта да продължи. Приятелски настроените и социално компетентните деца са популярни сред връстниците си, а негативните и агресивни, често се избягват и изключват от групата за игра. Без ред, последователна и адекватна намеса, агресията в предучилищна възраст е вероятно да продължи и в бъдеще. Деца, които навлизат в средното детство с лоши социални умения имат голям недостатък, защото тогава партньорските отношения стават още по-важен източник на лична компетентност и самочувствие. Взаимоотношенията на детето с родители на по-ранна възраст (до 3 години) играе важна роля в социалните умения на децата по-късно. Децата, чийто родители са грижовни, разбиращи и имат здрава връзка с тях, показват по-умели социални умения и имат положителни очаквания от срещите и контактите с връстниците си. Обратно, децата, които нямат такива отношения с родителите си, често странят от другите и не успяват да създадат трайни приятелства. Те лесно се разстройват и чувстват пренебрегнати. Тихите деца, които често избягват другите и имат история на несигурна привързаност в семейството, показват затруднения в създаването на приятелства. Страхливите деца често стават аутсайдери в групата. Накратко, детското поведение отразява това, което се случва в семейството като огледало.
Изследванията сочат наличието и формирането на приятелства в тази възраст като защитен фактор, съпроводен от позитивна нагласа към училище и изявите в него по-късно, а липсата му, като рисков фактор.
Морално развитие
Във възрастта между 2 и 3 години, чувството за морал се определя от желанието за одобрение и избягването на неодобрението на родителите. Въпреки, че децата в този етап от развитието си, са наясно с установените от родителите стандарти, техният вътрешен контрол е недостатъчно развит и те често разчитат на помощта на възрастните за въпросите, касаещи съвестта. Постепенно (след 4-годишна възраст) децата започват да се ръководят от моралната гледна точка, усещането за добро и зло, което се намира вътре в самите тях, тяхното собствено усещане за това, което е правилно и кое не е.
Първоначално децата не са в състояние да направят разлика между намерение и резултат. Те гледат само на повърхността на поведението и не могат да разберат мотивите, криещи се зад действията. В следващият морален казус 3-годишните не успяват да се справят, докато 5-6-годишните разбират разликата и смисъла между двете истории: „На едно момче е забранено от майка му да пипа една определена чаша. То обаче се ядосало на майка си, хвърлило чашата и я счупило нарочно. Друго момче носило 12 чаши на поднос, за да помогне на майка си да подготви партито за рождения му ден. То се спънало и всички чаши се счупили.” На въпроса „Кой е по-палав?” 3-годишните отговарят, че по-палаво е момчето, което помага на майка си за партито, защото то е счупило повече чаши. 5-6–годишните обаче успяват да преценят обстоятелствата и ситуациите и отговарят правилно, че първото момче е по-палаво, защото то е счупило чашата нарочно.
В предучилищна възраст децата са вече напълно запознати с правилата и очакванията на родителите си. Това се вижда, когато едно 5-годишно дете направи забележка на 2-годишното си братче да си занесе празната чиния в кухнята. Както успяват да наблюдават и разбират поведението на другите, така те успяват да следят и собственото си поведение и следователно знаят кога са нарушили правилата и кога не са.
Развитието на чувството за вина като отделна емоция
Способността да чувстваме вина се развива по време на предучилищните години. За разлика от малкото дете, което може да се притесни, ако наруши правилата, защото се страхува от наказание, в предучилищна възраст, децата осъзнават грешката си без значение дали родителите разбират за нея или не. Тази вътрешна информираност за направената грешка, последвана от болезнено чувство, представлява, така наречената вина. Появата на чувството за вина е свързано и с когнитивното съзряване и развитие на децата. Когато те се научат, че сами определят действията си, имат по-добър самоконтрол и умеят да избират между няколко алтернативи, те следователно могат и да се обвинят, когато не постъпят правилно. Вината подкрепя развитието на контрола на импулсите. При отношенията между братя и сестри например, едно 3-годишно дете може да се въздържи да удари сестра си, защото се страхува от наказание, докато 5-годишната му сестра може да се въздържи от чувство за вина, което е изпитала последния път. Съответно, чувството за вина е своенравен начин за контрол на собственото си поведение.
В предучилищна възраст децата започват да мислят все повече за доброто и злото, техните взаимодействия и разглеждат въпроса за това кое поведение е правилно и кое не е. Игрите и филмите стават важно средство за проучване на тези въпроси. В играта, могат да бъдат супер герои, чиято работа е да спрат лошия, или да се преструват на лошия (без да са такива в действителност). 5-годишно момче например, което вече е изгледало първите две части на Хари Потър обича да се превъплъщава в ролята на Хари. От време на време обаче той решава да приеме ролята на Драко Малфой, подъл съученик на Хари, който завижда на известността му. 5–годишното момче вече разбира нечистите мисли и импулси и успява да ги изиграе като „превръща” другите деца в желе или ги смразява. Тази игра му позволява да премине „от другата страна” и да излее негативните импулси по безопасен начин, след което обратно да се върне в ролята на добрия.
източници:
Сallaghan, Т. С. (2005). Cognitive development beyond infancy. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 204-209). New York, NY: Cambridge University PressJohnson, P. S., Hannon, E. E. & Amso, D. (2005). Perceptual development. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 210-216). New York, NY: Cambridge University Press
Clark, J. E. (2005). Locomotion. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 336-339). New York, NY: Cambridge University Press
Davis, D. (2011). Toddler Development (chapter 7). In Child Development: A Practitioner's Guide (3rd ed.). New York, NY: The Guilford Press
Davis, D. (2011). Preschool Development (chapter 9). In Child Development: A Practitioner's Guide (3rd ed.). New York, NY: The Guilford Press
За всеки родител
Двигателно развитие (2 до 6 години)
Във възрастта между 2 и 6 години, децата научават различни игри. В този период те започват все повече да общуват с връстниците си и игрите между тях са често свързани с тичане и скачане.
