Когнитивната терапия се появява в началото на 60-те години на миналия век, а неин основоположник е американският психиатър и психотерапевт Аарон Бек. Обучен и практикуващ в психоаналитичното направление, той провежда дългогодишно проучване и терапия на депресивни пациенти, с което цели да докаже една от теориите на Зигмунд Фройд, че депресията се дължи на "гняв обърнат към себе си". В противоречие с тази теория, обаче, Бек открива, че всъщност характерният и общ белег на пациентите с депресия е тяхната наклонност към негативна обработка на заобикалящата ги среда и събития. С други думи, Бек забелязва, че депресивните хора интерпретират случващото им се в негативна посока.

От този момент, проучванията и работата на Бек са посветени на изследването на това негово наблюдение. Той изоставя психоанализата и я заменя с открит диалог с пациентите. Той цели, заедно с тях, да установи причината за тяхното състояние. Бек превръща своите пациенти в "колеги", с които заедно проверяват/тестват реалността и правостта на нейните интерпретации. Така когнитивната терапия се превръща в междинно звено между двете крайни станции - психоанализа и поведенческа терапия.

Когнитивната терапия се състои от теория, система от стратегии и серия от техники.

Теорията лежи на възгледа, че преработката на информация е от съществено значение за нашето оцеляване. Ако ние не можем да възприемем, преработим и синтезираме приетата от средата информация и на нейна база да направим план за действие, то ние няма да можем да си набавим храна, да се защитим и дори да оживеем.

Всяка система, отговаряща за нашето оцеляване (когнитивна, поведенческа, афективна и мотивационна) е съставена от отделни структури, наречени схеми. Когнитивните схеми съдържат възприятията на хората за себе си и околните, техните цели, очаквания, желания и личен опит. Те имат огромно влияние върху преработката на информация и интерпретациите, които правим. При различните депресивни и тревожни разстройства се наблюдава склонност към негативна преработка на новата информация. Това се дължи на негативното възприемане на собствената личност, нашите очаквания и омаловажаването на личните постижение (т.е. изкривяване в негативна посока на нашите когнитивни схеми). Така, депресивният човек създава отрицателно мнение за себе си, света и своето бъдеще.

Основната стратегия в когнитивната терапия включва партньорството и съвместното сътрудничество в процеса на работа между терапевта и клиента. Клиентът активно участва в терапевтичния процес, търсейки и анализирайки своите преживявания и техните интерпретации. Воден от терапевта, клиентът анализира своите погрешни интерпретации и ги съпоставя с опита си. Целта на тези анализи и дискусии е да се установят причините за негативните схеми и да се постигне едно неутрално и реалистично интерпретиране на постъпващата нова информация.

Използваните от когнитивната терапия техники целят тестването на негативните вярвания и на правостта на нашите мисловни интерпретации. Например, ако някой вярва, че животът му няма смисъл, това вярване може да се провери чрез уточняващи въпроси, свързани с миналия опит на човека, връзката му с неговите близки, смисъла на живота и т.н. Тогава анализирайки тази информация - постигнатото до момента, това, което той има и е имал, човек лесно може да установи, че в неговия живот има смисъл и неговото вярване е било погрешно. Това ще стимулира човека да замести своите негативни интерпретации с реални и ще го научи да преценява и познава по-добре себе си и дори своя проблем. Когнитивната терапия използва и различни поведенчески техники като релаксация, ролеви игри и социални трейнинги.

Когнитивната терапия е доказала своите ползи в лечението на тревожните и депресивни разстройства. Нейната ефективност е доказана от редица изследвания, проведени при различни условия и на различни пациенти и клиенти. Въпреки, че тя не е сред най-популярните терапии у нас, за щастие, има редица специалисти, които я практикуват. Когнитивната терапия е един добър начин да опознаеш себе си и да се отървеш от натрапчивия негативизъм.

източници:

Beck, A. & Weishaar, M. (2008). Cognitive Therapy. In R. Corsini & D. Wedding (8th Ed.), Current Psychotherapies (pp. 263-294). Belmont, CA: Thomson Brooks/Cole USA

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130