Социално развитие (7 до 12 години)


Привързаност

В годините на средното детство, привързаността на децата към техните родители продължава постепенно да се понижава. Децата са вече по-самостоятелни и все по-рядко се нуждаят от помощта на родителите си. В тази възраст те са способни да се справят самостоятелно с различни нови ситуации, отделяне от родителите, както и с леки условия на заплаха или опасност, без да е необходимо присъствието на възрастни. От друга страна те вече притежават и друг източник на подкрепа – техните приятели. От отношенията им с тях те получават емоционална сигурност, която по-рано са получавали от родителите си.


В тази възраст за децата е важно да знаят, че фигурите на привързаност са налице и че те могат да се обърнат към тях, когато им е необходимо (както към родителите, така и към приятелите). Въпреки нарастващото влияние на приятелите, 11 – 12-годишните все още заявяват, че в ситуации на стрес и опасност разчитат повече на подкрепа от родителите си, отколкото на приятелите си (при стабилна връзка с родителите, разбира се).

Децата все още демонстрират поведение на привързаност, търсейки физическа близост от родителите си в множество ситуации. Въпреки че 9-годишните могат да си легнат сами, те често предпочитат да го направят в присъствието на родител, потвърждавайки своята привързаност. В ситуации на стрес, като сериозно заболяване, травма или загуба на любим човек, децата имат силна нужда от защита, сигурност и подкрепа, които се активират чрез проявите на привързаност между родителите и децата. В периода на започването на училище например привързаността на децата към родителите се засилва, помагайки им да се справят с новите натоварвания и стреса.

Историята на привързаност на детето от предишните етапи на развитие продължават да са предиктор за приспособяване в годините на средното детство. Децата, имали подкрепата на родителите си, са уверени и участват активно в социалния свят на средното детство, работят ефективно в партньорска група, следвайки правилата и поддържат близки отношения с приятели. Освен това, се чувстват самоуверени и си поставят високи цели, което ги прави конкурентни и успешни.


Социално развитие

Задачите на социалното развитие стават все по-сложни за децата в училищна възраст. Контактите и броят на хората в обкръжението на детето се умножава и правилата и ценностите стават все по-сложни. Детето трябва да намери подходящото поведение, което да го накара да се чувства комфортно в отношенията си с връстниците и възрастните. Въпреки нарастващото влияние на приятелите, родителите и качеството на привързаност с техните деца, продължават да оказват влияние върху поведението на детето извън семейната среда.

В този период децата започват все по-добре да разбират гледната точка на другите и да се откъсват от егоцентризма. Започвайки от 6-годишна възраст, децата постепенно осъзнават, че всяка ситуация може да бъде погледната от много различни перспективи и те могат да си представят как техните собствени идеи изглеждат на другите хора. Между 10 и 12 години, едно дете може да побере противоположни или различни гледни точки в съзнанието си по едно и също време. Така например едно 11-годишно момиче разказва за чувствата си в период на приспособяване към развода на нейните родители: „Понякога ми се иска тя да не се жени отново. Той е добър и всичко, но ще се чувствам странно, ако той живее с нас. Попитах татко и той каза, че не го е грижа, ако тя се омъжи повторно. Аз мисля обаче, че той няма да е доволен. Но пък може би това ще е за добро, защото виждам, че майка ми е много по-щастлив сега, а аз искам тя да бъде щастлива." Това дете разбира гледните точки на другите. Тя също така показва, нещо характерно за късното развитие на средното детство (8-10 години), а именно способността да толерира емоционална амбивалентност (да има 2 противоположни мнения едновременно – не иска новия мъж у дома си, но иска майка и да е щастлива). Развитието на това чувство е признак за сериозен напредък в развитието. По-малките не са способни на такива заключения и начин на мислене. Те не могат да си представят, че някой може да е весел и тъжен едновременно. За тях всичко е черно или бяло. Развитието на това умение позволява на децата да са по-умели и вещи в отношенията си с другите. Те вече могат да направят добра прогноза за това как другите биха реагирали в определена ситуация, какви са техните мисли и очаквания. Това им позволява да се справят в новата, вече по-сложна социална среда, в която те се развиват и търсят своето място.

Способността да вникват под повърхността и отвъд очевидното също се развива след 8-годишна възраст. Децата започват да описват другите по отношение на техните вътрешни характеристики. Ако едно 7-годишно момче описва някой така: "Андрей работи много и вика много ", то едно 10-годишно би описало същия човек така: "Андрей е наистина хиперактивен и доста глупав. Той винаги се опитва да привлече вниманието върху себе си. " Децата стават все по-вещи в разпознаването на намеренията на другите хора и психологическия резонанс в комуникация (синхронът между комуникиращите за случващото се). Например едно дете в предучилищна възраст може да се обърка от саркастична забележка на някой възрастен, защото не може да я разбере. В периода на средното детство децата развиват силни емоционални реакции и разбират враждебните, или пък позитивните намерения на околните.


Приятелства

Близките приятелства в тази възраст са основани на взаимно харесване, споделяне на интереси и пол. Еднополовите приятелства се превръщат в норма, когато децата са вече повече полово осъзнати и „играят” културно приетите норми на своя пол. Същата тенденция важи и за расовите и други различия. С напредването на годините, приятелствата се формират основно около един пол, една раса, една социална класа.

В средното детство, детските приятелства се задълбочават и техните представи за приятелството се развиват. За 6 - до 8-годишните, идеята за един приятел се организира около конкретни дейности: "Галя е моя приятелка, защото ние обичаме да си играем на кукли заедно." По-големите деца започват да мислят за приятелството като връзка, която включва общи ценности, ангажираност, лоялност един към друг, взаимна подкрепа и отговорност. Едно 11-годишно момче казва: "Иван е най-добрият ми приятел. Той се отнася към мен добре и ми помага. Майка ми ми каза, че не мога да изляза докато не си подредя стаята и той ми помогна, за да изляза по-бързо. Аз също му помагам, ако той има нужда.”

Приятелствата изпълняват редица функции. Те дават на децата чувство за идентификация с друг човек, който е като тях. Вместо да се сравнява само с възрастните, чиито способности са далеч извън техните, те могат по-удобно да се сравняват със своите приятели. Те също така могат да получат облекчение, когато видят, че техните приятели също като тях самите, бъркат и невинаги постъпват правилно. По този начин децата приемат себе си по-лесно. Приятелствата осигуряват подкрепа и сигурност. При проблеми в семейството например (раздяла, развод), те имат и друг източник на подкрепа. Наличието на приятели предвижда също така по-добро справяне в конфликтни ситуации. Въпреки че приятелите имат чести конфликти, те са мотивирани за тяхното разрешаване с цел запазване на приятелството и съответно имат натрупан опит в различни конфликти ситуации, преживени в игрите с техните приятели. Децата със силни приятелства развиват добри социални умения, действат просоциално и са по-малко уязвими от неблагоприятно развитие за тях в нова партньорска група. Децата, които са изключително срамежливи или агресивни са склонни да имат по-малко и нестабилни приятелства. Отхвърлените деца показват по-лоши резултати в училище и по-неблагоприятна прогноза в бъдеще. Наличието на приятелства е положителен и защитен фактор.


Социална репутация и самочувствие

Социалната репутация става важна част от живота през средното детство. Децата започват да осъзнават статуса си в групата, да се конкурират и наблюдават помежду си и често коментират резултатите си в училище: "Аз имам 6 по математика, а ти имаш 5." Ако оценките на другите са точни, децата са склонни да ги приемат и включат към своите собствени оценки за себе си. Търсените и популярни деца например осъзнават, че са такива и това рефлектира върху тяхното самочувствие и поведение. Обратно, децата с по-ниска социална репутация често изпитват тревожност и страдат от ниско самочувствие.

Срамежливите, затворените в себе си, несигурни деца, често се сблъскват с проблеми като отхвърляне или неглижиране от страна на другите. Те, както и всички други, искат да имат приятели и да са харесвани, но по една или друга причина не могат да се справят така добре в социалните ситуации, поради което биват отхвърлени. Това повлиява тяхното самочувствие и себевъзприятие. Такива деца често се обвиняват за невъзможността да създадат приятели и това рефлектира върху цялостното им себеусещане. Появата на такива проблеми може да последва и тяхното задълбочаване в по-горна възраст и пълното затваряне и изолиране на тези деца, когато социалните отношения и оценката на връстниците имат още по-голямо значение за самочувствието на децата.

В подобен риск от ниско самочувствие и изолация могат да изпаднат децата със значителни хронични заболявания, които не им позволяват постоянна и активна връзка с техните връстници и приятели. Те разбират, че заболяването ги прави различни и често се чувстват самотни и отхвърлени.


Влияние на групата

Децата в училищна възраст се определят като членове на определена група. Тези групи обикновено се организират около пола, етническата / расова принадлежност, общите интереси и социалния статус на децата в тях. Те притежават своя йерархия, базирана на популярност. В групата на момчетата например най-добрият футболен играч получава често най-високия статус. Децата са напълно наясно със съществуването на тези социалните групи и организацията в тях. Те са загрижени за своя статус в групата и особено в кръга на собствения си пол. Тази загриженост може да бъде особено силна при момичетата, които са по принцип по-емоционални от момчетата. За извоюването на своето място, момичетата често си служат с клюки, манипулации, изключване от групата и др. Въпреки че много малко момичета атакуват физически другите деца, изследванията показват, че това се случва все по-често. Децата с изградено вътрешно просоциално поведение се противопоставят на идеите на другите деца, които показват антисоциално поведение и са нетипични членове на групи, извършващи агресивни постъпки.


Просоциално поведение

Просоциалното поведение изисква наличието на способността за приемане и разбиране на чуждата гледна точка и за умението да потиснем собствените си нужди и желания. То се поддържа от (вътрешното) приемане на моралните норми, от настъпващите когнитивни промени, които намаляват детския егоцентризъм, както и от развитието на социални умения, както в семейството, така и извън него. Примерът, който децата получават от родителите си играе също важна роля. Децата в училищна възраст са по-склонни да разпознаят, когато друго дете има нужда от помощ и са по-склонни да му помогнат. Те вече притежават необходимите им когнитивни способности, за да могат да вникнат и разберат другия и следователно шансът те да се притекат на помощ е значително по-голям.


Пол и просоциално поведение

Проучванията показват, че момичетата показват по-просоциално поведение и съчувствие към другите, отколкото момчета. По време на средното детство, в сравнение с момчетата, поведението на момичета става все по-просоциално и техните морални разсъждения показват по-голям капацитет за разбиране на другия и съпричастност. Момичетата са склонни да се идентифицират с грижовни роли и са по-чувствителни към емоциите на другите. От друга страна, в много други изследвания не се намира разлика между двата пола или разликите са незначителни. Т.е. не могат да се правят заключения, че момичетата са мили и грижовни, а момчетата не са. В тази картина, социалните и културни условия биха могли също да играят роля. Това как една култура вижда половите роли и това, което те трябва да изпълняват, примерът от средата и т.н.


източници:

Davis, D. (2011). Middle Childhood Development (chapter 11). In Child Development: A Practitioner's Guide (3rd ed.). New York, NY: The Guilford Press

За всеки родител

Начало на училище

Децата в училищна възраст са склонни да вярват, че тормозът се случва под наблюдението на възрастните. Тормозените деца често не търсят подкрепа.

Себепознание (7 до 12 години)

Себевъзприятието в тази възраст се базира на сравнението с другите. Образът за себе си започва да придобива все по-реалистични форми.