Начало на училище

Периодът от 5 до 8-годишна възраст е преходен етап, през който детските таланти се развиват бързо, но са непостоянни. През първите две години от започването на училище (първи и втори клас) децата често изглеждат надживели предучилищния етап, егоцентризма и магическото мислене и често демонстрират сериозен напредък в когнитивните и ежедневните способности. В същото време обаче те често сякаш се завръщат към егоцентризма и мисленето на предучилищния период. Поради този феномен, характерен за този етап от детското развитие е важно той да бъде отделен като преходен период, слагащ края на предучилищния етап и поставящ началото на средното детство. Този етап се дефинира като повратна точка, през която децата се научават да разсъждават, учат и възприемат действителността по-ясно. Познавателното и емоционалното съзряване позволяват на детето да работи самостоятелно и да придобие нови умения, което го подготвя за зряла възраст. Семейните и социалните очаквания на детето също се променят.

Когато детето влезе в училище, то се отделя от родителите си, навлизайки в една нова и структурирана среда. То трябва да се адаптира към правилата и учебните дейности, както и към съучениците си. Преходът е психологически. Детето знае, че ще трябва да функционира по-самостоятелно. От тук нататък то трябва да внимава и да се концентрира повече, да учи, да контактува с учителите и съучениците си и да намери своето място в групата. Това е значително натоварване, изискващо време за адаптация на детето.

Децата, които още през предишните периоди на развитие са развили адекватна саморегулация и контрол, по-лесно се адаптират към новата училищна среда. Изграждането на приятелства и тяхното запазване също се смята за защитен фактор. Децата, с повече приятели, по-лесно намират своето място и имат положителна нагласа към училището. Добрите приятелства в началните класове са от особено значение за развитието в училище за момчетата. Те са важни и за момичетата, но те обръщат и особено значение на отношенията с учителите, за разлика от момчетата. Момичета се идентифицират с учителките и ги използват като модели за това как да се държат и как да подходят към училищните задачи. Мъжете преподаватели са рядкост в началните класове, което не дава възможност на момчетата да намерят модел за подражание. Идеалната училищна среда би включвала преподаватели и от двата пола. Предучилищната подготовка оказва голямо значение върху нагласата на децата към училището и тяхната подготвеност. Също така, децата, стартиращи по-добре в училище са склонни да продължат така добре и в дългосрочен план.

За успеха на децата в училище и тяхното добро адаптиране е важно те да бъдат предварително подготвени за отговорностите, вниманието и усилията, които ще са им необходими за едно успешно пребиваване в училище. Детските градини или другите предучилищни занимания са една своеобразна подготовка за ходенето на училище. Там също има часове за различни занимания, учителки / лелки, които се грижат за децата и ги обучават и правила, които трябва да се спазват. Там те срещат приятели и намират своето място в групата. Една такава подготовка би допринесла значително за безпроблемното стартиране в училище.

Започвайки училище, децата разбират, че фантазирането и игрите не са адекватни средства за овладяване на учебните задачи. Те осъзнават, че ще бъдат оценени уменията, които се развиват. Ще трябва да се научат да четат, да пишат и да се специализират в колективните игри и спортове. За 5- до 8-годишните, изпълнението на тези изискванията често изглежда трудно. Те разбират какво ще трябва да постигнат и научат, но също така знаят, че те все още не притежават тези умения. Гледайки по-големите от тях, децата често се чудят кога и как ще могат да достигнат до такава умелост и знания. Това за тях е сериозна грижа. Повечето деца използват този проблем като източник на мотивация и работят усилено, за да подобрят академичните си умения и научат максимално, за да се доближат до знанията на по-големите. Първокласниците са често сериозни, вглъбени и абсорбиращи, когато се опитват да учат математика или четат пасаж от буквара. Тези сериозни усилия, положени по време на училище обясняват честото раздразнение на децата вкъщи и допълнителната им активност на детската площадка. Това напрежение и умора трябва да бъдат изразходени някъде, поне докато свикнат на новия натоварен режим.

Мястото на родителите в тези промени. Тръгването на училище е голямо събитие и за родителите. Притеснения за успеха и трудностите на тяхното дете, отделянето му от тях и пр. Нагласата и поведението на родителите в този период е от голямо значение за децата. Ако родители са тревожни, то има голяма вероятност техните деца също да изпитват такива емоции. Ако пък имат положителна нагласа и очаквания, излъчват спокойствие и увереност, то техните деца ще изпитват най-вероятно същото. Качеството на връзката между родителя и училището показват значим ефект върху успехите на детето в училище. Децата на родители, които са загрижени за учебните задачи, трудностите на децата и го подкрепят с помощ и внимание, имат по-добри резултати и се чувстват по-уверени. Обратно, децата на родители, които не обръщат сериозно внимание на учебния материал и не подкрепят децата си с помощ в ученето, по-често се провалят и са по-неуверени. В такива случаи, домът и училищната среда са прекъснати и рискът от по-ниска ефективност в училище се увеличава. Често причините за проблеми в училище са системни. Това ще рече, че успехът или неуспехът се дължи на комбинация от различните фактори като личността на детето, отношенията му с родителите, отношенията му с връстниците, отношението на родителите към училището и т.н.

Агресия, тормоз и жертви

Физическата агресия е разпространена практика в предучилищната възраст, особено сред момчетата. По време на средното детство пряката физическа агресия намалява значително. Вербалните и социалните умения на деца в училищна възраст им позволяват да поискат, ласкаят или понякога заплашват, за да получат това, което искат, без да се налага да прибягват до физическа саморазправа. За по-голямата част от децата в тази възраст (,които по принцип не са агресивни,) физическата агресия е необичайна и появата й е вероятно израз на лична, умишлена враждебност или отговор на провокация от страна на други деца. Децата в тази възраст лесно правят разлика между умишлено и неумишлено поведение. Поради това те са склонни да простят, но и да наложат наказание, ако забележат враждебни намерения.

Независимо от тези общи тенденции, често се срещат деца, които контрастират с изразено агресивно поведение. Тези деца са враждебни, разчитащи на насилието като средство за упражняване на контрол и поддържане на статуса си сред връстниците си. Тормозът и отношенията, които тези деца налагат са отговорни за голяма част от физическата агресия, наблюдавана при децата в тази възраст. Този вид агресия започва да се проявява на 5 - 6-годишна възраст, но най-често в по-късните години на средното детство и началото на юношеството.

Момчетата хулигани използват както физически, така и емоционални стратегии в атакуването на жертвите, докато момичетата разчитат по-често на релационната агресия (клюки, подигравки, интриги). Децата, които тормозят другите, често сами са били подложени на строги наказания и / или физическо насилие от страна на родителите / настойниците си. Те са чести жертви на подобно поведение вкъщи. Тяхното поведение отблъсква другите и те често се чувстват изолирани. Това от своя страна засилва агресията им към другите, опитвайки се чрез нея да получат желания социален статус.

Проучванията в САЩ показват, че едни и същи деца (около 10% от децата в училище) са обект на многократен тормоз. Ако този тормоз продължи, тези деца (често непопулярни, отхвърлени от другите) са заплашени от развитие на депресия и други тревожни разстройства и съответно по-дълбока социална изолация. Някои деца се опитват да се измъкнат от ролята на жертва, превръщайки се в хулигани. Въпреки че повечето деца не са нито жертви, нито хулигани, те стават многократно неволни свидетели на ежедневния тормоз. Те често са обезпокоени от жестокостта, но не знаят как или не смеят да се борят с нея.

Децата в училищна възраст са склонни да вярват, че тормозът се случва под наблюдението на възрастните. Тормозените деца често не търсят подкрепата на възрастните, но дори и да го направят, получената подкрепа е невинаги адекватна. Проучванията показват, че кампаниите „не на насилието в училище” нямат съществен резултат. За да бъде спряно насилието в училище е необходимо активното наблюдение от възрастните (родители и учители), както и развитието на системите за подкрепа от връстниците (разговори с децата, измисляне на стратегии за справяне…).

източници:

Davis, D. (2011). Middle Childhood Development (chapter 11). In Child Development: A Practitioner's Guide (3rd ed.). New York, NY: The Guilford Press

В процеса на израсване и учене, децата се срещат с редица предизвикателства. В случаи на продължителни промени в тяхното настроението и поведение, консултацията с психолог е подходящ избор. Обичайните причини за посещение на психолог включват: постоянно раздразнение, изблици на гняв, депресия, плач, тревожност, самонараняване, ниско самочувствие, преживяване на травма или загуба на близък, проблеми в комуникацията, социална изолация, раздели в семейството, проблеми със съня, нощно напикаване, хранене и проблеми, свързани с храненето.

• още

• pdorbaliyska@gmail.com
• (+359) 898782130