Асен Разцветников

 

"Храбрите щурци"

Хвана Меца два щуреца, вдигна лапа - ще ги лапа. Хвърлиха се два щуреца, счупиха й два мъдреца, пипнаха я за мъжеца, па извикаха ловеца - да й дере със три ножа дебелата меча кожа.
Той одра я, не се мая, па им рече най-накрая:
- Мога ли да ви предложа и на вас по малко кожа от любезната госпожа?
- Молим да ни извините! - му отвърнаха щурците. - Вий на нея я върнете, че и трябва зиме, лете.
И послуша ги ловеца, върна кожата на Меца и завчас я тя облече, и закле се, и зарече да не хапва месо вече, да се храни със тревица, да се пои със водица.

 

"Имало едно време"

Имало едно време един лимон без семе, две чушки като пушки, три круши като пуешки гуши, четири дини като крини и пет марули като кули.

Намерило ги едно момченце, тъ-ъничко като конченце, па ги изяло и взело, че станало хе-е такова дебело!

 

"Щурчо и Щурка"

Щурчо хвана Щурка под ръчица, поведе я през гъста горица - да занесат на Щуркина майка едно бяло цветенце от лайка.

Отгде скокна жаба, та изкурка, трепна Щурчо, ахна булка Щурка, втурнаха се презглава двамина, пъхнаха се под лист от къпина... Сгушиха се, спасиха се тамо, жално им е, мъчно им е само, че си хвърли юнак Щурчо ножа и ботуша от мравешка кожа, че загуби Щурка хубавица дългата си черна ръкавица и си скъса на букова жила сукманчето от жабешка свила.

blog comments powered by Disqus